Re: Преброяването в Албания... / Политика, Свят / Македония

Автентичните носители на българския етноним в Косово са християните в Призрен и Гниляне. Израз на тяхното българско самосъзнание е съществуването за кратко на българско училище и в двата града някъде между 1860-1876г. (И тук си заслужава да издирим всичко архивно за тези училища). Впоследствие в 1877г., над 40 мъже от Призрен са доброволци в Опълчението (изключително високо число, малко днешни български градове могат да се похвалят с подобен висок брой доброволци). След Освобождението, жители на Гниляне изпращат писмо до българския митрополит в Скопие, да спомогне разкриването на българско училище. Следнащия скопски митрополит констатира, че се е отнесло немърливо към това искане и в Гниляне вече има отворено сръбско училище (отново си заслужава да се поразрови в архива на скопската митрополия ако сме успели да го спасим в България). Някъде след 1878г., започва и сърбизацията на българите в Призрен и Гниляне. Просто вече са на един хвърлей място от новите сръбски земи в Ниш и Враня, които са и етнографски идентични с косовските българи и говорят един и същи диалект. В 1915г., когато Южно Косово влиза в българската окупационна зона, заварваме мъждукащо българско самосъзнание в Гниляне (местните декларирали, че бащите им били българи), а в Призрен почти никакво (макар от Призрен да има 2-3 доброволци в МОО). В най-голямото християнско село в Призренско-Средска пък срещаме враждебно настроение, което води до депортиране на голяма част от мъжкото население в Русе (което пък не ни пречи да отмъкнем красива женска носия и към днешна дата да я представяме за българска в Етнографския мудей в София). Днес няма нищо останало от християнското население в Призрен, което е на 99,9% (останали са под 100 човека) изселено в Ниш и Белград. Същото е е положението в Гниляне, където единствено в 3 малки селски общини (Клокот, Партеш, Рани Луг) има останали към 2015г. хора с изцяло сръбско самосъзнание (общо ок. 10-12 000), днес вероятно много по-малко.
Въобще, не че мюсюлманите и в Гора, Жупа и Подгор не са с далечен български произход, но това първо е много отдалечено във времето, второ са приели исляма. У нас се представя, че едва ли не там в тия области тече някакво българско Възраждане, че тия хора се връщат към корена си, че досега някой им е забранявал да са българи (а то няма такова нещо, те просто нямат спомен за никакъв етноним, само някакви регионални названия-горанци, жупци, подгорци, най-общо нашинци, но не и българи/сърби). Мен това не ми харесва, това изкривява действителността. Все пак е видно как отива еди кой си в Бабадаг, Мачин и прочие и там хората казват, да българи сме (макар да са отделни семейства), българи има и в това и в онова село. Това са автентични носители на етнонима. Сега ние си произвеждаме българи, което няма да ги направи българи. Заради пасоша е. Ето, вижте как Ели Секуловска казва, дядо ми участвал във възстановяването на българската Екзархия, другия ми дядо участвал в Крушовската република. Това е истински носител на етнонима, поколенчески предавано и запазено.
В Голо Бърдо и Мала Преспа е малко по-различно положението. Особено пък примера с костурското останало в Албания село Връбник, където старите дядовци ти рецитират стихотворение от Христо Ботев.
Ама тия торбеши, помаци по разни далечни нам земи, ай майната им, никва файда от тях, освен да дразним Скопие. Тях си ги тегли да са бошняци (2 пъти майната им).