|
Ал.Стоянов надмина себе си:
Интересно нещо е това българщината. Днес например в София има две шествия, всяко от които претендира да защитава човешките ценности. Едното е традиционно, а другото - нетрадиционно.
Замислих се днес, разговаряйки с баща си, какво всъщност значи "традиционно българско"? Къде започват нашите традиции и къде завършват чуждите, които сме възприели. Кухнята ни е взета назаем от гръцката, тюркската и арабската, а половината ни "традиционни" ястия се готвят с продукти от Америка. Музиката ни, уж традиционна, е смес от стари средиземноморски ритми, славянски фолклор и всичко, което турците са донесли на Балканите през собствените си странствания. Митологията ни е сбор от индоевропейски легенди и още по-стари митове, християнски примеси и персийски мотиви. Изкуството ни някога е било византийско, после светците са рисувани с брони на спахии, след това молерите донасят живопис от Виена през XVII век. След това идват западните тенденции, а след това и тоталитарното изкуство на Студената война, внесено от СССР, но всъщност родено в Италия четвърт век по-рано. Архитектурата ни е римска, после "възрожденските ни къщи" са по анадолски модел, а след това идва полъхът на Виена по Дунав. Сталинския барок заменя сецесиона. Дори панелките са измислени във Франция през 1950-те. Днешният мутробарок е глобален кич, натъпкан в едно.
Дори самите българи сме до голяма степен внос. Първо траките се внесли и изнесли Варненската цивилизация. После дошли римляните, след тях готи, хуни, евреи, арменци, после славяни, прабългари, власи, гагаузи и татари, роми, турци и германци. ХХ век посреща бежанци от цялото землище подгонени от нашите войни, после дойдоха бежанци от други землища, подгонени от чужди войни.
Наскоро ми се отдаде случай да обогатя собствената си родова памет. В началото на XIX век власи от Албания, бягайки от произвола на аяните, се заселват из родния край на фамилията ни, смесват се с местното население - самото то микс от българи и старопланински власи, избягали векове по-рано в планината пак от чужд произвол. Отново като бежанци, но от далечна Испания идва половината род на майка ми, прогонени от Инквизицията. Другата половина бяга от гръцките зверства около Воден през 1923 г. Все бегълци от чуждо насилие, жертви на нетолерантна, потисническа политика. Целият ни народ е продукт на бягство - българи бягащи от хазари, славяни, бягащи от ромеи, роми бягащи от завоевателите в Азия, турци бягащи от монголите, татари, бягащи от руснаците, евреи, гонени от кого ли не, арменци, преследвани от турци, а днес и украинци, гонени от руснаци.
Не зная за Времеубежището, но България със сигурност е била убежище за онеправданите, потиснатите и различните, при това от векове - без значение дали е имало или е нямало българска държава.
На фона на това, аз виждам само една истинска, българска традиция - традицията да посрещаме и приемаме всеки новодошъл, да помагаме на ближните помежду ни, да не питаме кой какъв е и от къде е, стига да е човек готов да се труди, да гради и да помага на околните. Жалко ще е сега, в XXI век да изоставяме тази хубава традиция, които ни е опазила като народ вече над хилядолетие и половина.
Редактирано от komitaO3 на 25.06.24 19:19.
|
Стефан Дечев номер 2
