Не бе, за народа (народите) има и големи предимства. Стига да ги има двата центъра на властта - президентската институция на елитите и Конгреса на народа. Зора е, че конгресите бъкат от дебили и трудно се преговаря с тях. Така влизат партийните листи или вътрешно-паргийните номинации, което по същество си е едно доминиращо над мнозинството малцинство, пак. Особено с многопартийна система. Двупартийната горе-долу държи фронта, а и винаги може да влезе и безпартиен.

А, пак да допълня горното с още нещо - след това, Бюрън, започва истинската колонизация на Дивият запад. Френските територии от центъра на континента стават американски и всичко се юрва, в това число и недоволните от новата система.
Забележи - в Дивия запад няма робство. То е само в старите територии. Така вече, с маса толкова обнадеждени от свободата хора шанса да си държат и пазят позициите си седи много дълго. Не е изгубен. Там се и ражда друг тип цивилизация, друг тип градски център, различен от колониалния или европейския. Начина на функциониране дом и семейство, също. Верски практики.
Много има да учим, за да родим по-добро.