Преди години да катерим Мальовица и аз все драпам напред, не чакам. От новата до старата хижа и по едно време спрях. Викам, ще ги изчакам. Тия дойдоха след час.
- Къде бяхте бе? Ми видяхме царя. Къв цар бе!? Ми Симеон. Къде? С едно куче беше след поляната. Гледали кучето, щото било хубаво.
Хвърлих раницата и съм тичал да го набарам. Да ми падне тоя на мен в гората така тет-а-тет и да го изпусна...
Беше офейкал ли, не знам. Не можах да го намеря. Върнах се.
Ако си бил там и знаеш баира от старата хижа до езерата, дето дъх едва си взимаш. С глас съм ги псувал по целия път, може в Самоков и Рила да ме чуха.
Казах на баща ми, ако щеш вярвай, два пъти сме ходили от Пловдив хем на разходка, хем от мерак да го срещнем там някъде.
На живо не съм го виждал. Ако тогава го бях набарал щях да вляза в новините. Известен, щеше да ме гледаш.
Сред хора може и да си затрая, ама в гората...
Д...ба $5;'"_-77&_37!_-_#@))!"-:'"*_#46+&''7+:#-!/0&$#%*457/"$&68(&+87