Не, мога! Омалях, вие ме съсипвате и не е честно!
Вие сте изключително начетени и интелигентни хора и наистина се чувствам сократично. Наливам си отровата и да приключва.

Жестокостта е част от живота, неразделна част от зачатието му. Тя какво носи - носи страх, ужас. Вас харесва ли ви ужаса, не ви харесва. Искате ли да живеете в страх. Надали! Какво правите - търсите красотата, доброто и го преследвате. То до какво води - колкото повече жестокост, толкова повече нужда от красота. Но това как се нарича - нарича се лакомия. Бива ли заради лакомията си да рушим, без да създаваме - ами не! Така се погубваме.

Какво е цивилизацията - на жестоки богове строим прекрасни храмове и даряваме дори най-красивите си, било то и дъщеря си.
Как живеем обградени от жестокостта на природата - затваряме се в общности и я претворяваме в ползи и красоти за нас. Какво е култура - нашата красота в творбите балансираща жестокостта от живота.

Нужно не, задължен си да си естетичен и воден от красивото.
Но не е достатъчно, трябва и да си етичен. Тоест, което е добро, красиво за теб, да е красиво и добро за всички останали и си го обменяме. Така задоволяваме и лакомията си, като творим и се заобикаляме с все по-красиви и добри неща, от които всеки да има полза.
Супер, нали!?
Обаче, винаги има и жестокост, страх съчетани с лакомия. Някой, който по една или друга причина или не може, или не иска да твори. Иска да граби или руши. Щото му е нечестно другите да тънат в разкош според него, а той в мизерия.
Значи, за да има баланс, красотата задължително има нужда от защита толкова жестока, колкото еквивалента на жестокостта с която искат да я отнемат или разрушат.

Това е цивилизация и нейните културни белези. Те, цивилизациите са в различен стадии на развитие. Което не означава, че и. Липсват красотата и доброто, но кои са напред и кои по-назад личи по колко творбите на тези цивилизации, културата им е в полза на всички, не само на определени. Красотата да е достъпна за всеки. Да има възможност поне на досег с нея.

Какво ми давате - примери от красоти и добри неща от цивилизации в различен стадии на развитие. Мога ли да възразя - по никакъв начин не мога.
Още повече, белезите са към средствата на жестокост или защита - фортове и оръжия. Те преобладават в ранните стадии. Малко са сечивата за градеж и добро за всеки. Или има, но само за определени и не са общодостъпни. Златото в гроба на господаря или красотата, но само в неговият дом.
Това означава, че е търсена форма на жестокост и насилие, за да се придобие красота, не чисто творчество и всички съюзени в негово име.
Тези цивилизации изчезват които само някои имат, защото робът не е склонен да мре за господарят си. Напротив, тръгва с варварина или по-изостаналия. Търси средство за грабеж.

Какво ми показвате - оръжия и замъци за отбрана. Какво е оръжието - страх и жестокост. Какво е замъка - владетелят пази заграбеното. И от кого - от околните, които граби. Ама носили белези на красота, дори изящество. Носят, разбира се и то недостижима в много отношения.
Но тя достъпна ли е за всеки - не е. Даже идеята е да не е за всеки.

Хайде сега да погледнем примерите за напреднали цивилизации. Там къде е красотата - в храма достъпен за всеки, площада по който стъпва всеки, шадравана от който пие всеки или се охлажда, банята, канализацията. Пощата ако щете.
Давах вече примери, затова няма да повтарям.
Но ще отбележа едно. Там оръжия се правят също за всеки и всички се вдигат на защита за общото благо. Така оцеляват по 2000 години и повече.
Даже проблем има в съвременната цивилизация, която с мъка събира войници за защита. Значи има форма на подтисничество и грабеж в обществото, които се опитах и тях да посоча, но явно напразно.

Нищо лошо за народите нито казвам, нито демонизиран. Отбелязвам само как едни са съсипали цивилизацията на други.
Къде тук има място за емоции, не разбирам...!?