След въстанието в Босна и Херцеговина (Стара Херцеговина включва и половината от днешна Черна гора с Котор и крайбрежието), Сръбско-турската война и окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, цялата тамошна турска армия се изтегля към Черна гора и разбива последните въстаници. Това е армията на Сюлейман, нея в 1877-1878 кръщават "Албански корпус", но на практика е от местните, бивши турски войници в целия регион. Води се за най-опитната и добре въоръжена. С кораби е изтеглена от Бер, днес е в Черна гора. Те изначално са жестоки и ринат всичко християнско, но и помагат на мюсюлманите да се изтеглят от загубени територии.
Турция е под натиск да съди Сюлейман от Великите сили заради зверствата, но го съди уж по военни причини.
Разорителите на Стара Загора са всъщност същите, разорили Босна и Херцеговина в отстъплението си. Затова му е заповядано и София да запали и унищожи, както и Пловдив. Но консулите знаят характера на войските му и те на практика спасяват и двата града. В Пловдив пожарите също се потушават със съдействието на френския консул в града.
Цялата му конница пък е от черкези, които пристигат от крепостите в Добруджа. Всъщност, докато атакува Шипка той изтегля към 27 000 армия от там. Има книги, публикации от делото срещу него. Има и благодарности, че между Пазарджик и Пловдив, докато се бие помага на мюсюлманите да се изтеглят и бягат към Асеновград и после Гюмюрджина, както Комита писа. Битките тук също са си сериозни.
Събира 40 табора (батальон 500-600 войника са към поне 20 000 души) местни и бягащи от софийско насам.
Като цяло не го бива за командир, то е ясно и го съдят за "самодейности", зад които освен да пази мюсюлмани са скрити и зверствата над християни.
Тук малко само, което сега намирам по връзката в нета:
Че делото е скалъпено, даже Вазов цитират, като пример за безумства от двете страни.
А тук турците хем го мразят, хем благодарни:
Турците имат и една приказка популярна от времето на Руско-турската 1877-1878 - "Как е възможно брата с куршум брата да убива!?". Същата се цитира в текста от марша им за Плевен. Но тази приказка всъщност е от Босна и се отнася за армията на Сюлейман. Турците обръщат смисъла, като днес и те не знаят от къде идва. Знаят в Босна, Албания и Черна гора. А те изкарват, щото сред казаците при Плевен имало и мюсюлмани. Смисълът е, че братя с братя са се били, а земята им е взета от Австрия.
Турците обичат да говорят за срама на другите, който дори са склонни да прощават уж, но за своите срамотии отричат или винят жертвата.
Затова си хвалят Осман паша, хулят Сюлейман, но с прошка, като никога не признават те какви са ги вършили, щото сме братя и да не засягаме темата.
Трябва да престанем да гледаме на всички турци от Осм.имп. просто като на турци, защото не са. Братя са помежду си във верски смисъл, но на практика са толкова братя, колкото и с нас са братя. Религията си е религия, братята са си братя. Като толкова напират да е само турска тая Осм.имп. и всички да сме турци, да си гледат работата с кюрдите в Анадола и да не ни говорят глупости, докато не свикнат да гледат на християнските си братя, като на истински братя и на тая империя като на обща наша империя. Не като на всичко потурчено.
Сори! Няма друг начин.
|