Досега слабо съм се интересувал от югославските войни. Досега вярвах на версиите за клането в Сребница. Но този Ионов пося семето на съмнението. Ако е вярно това което той описва буквално час по час и ден по ден в самата Сребреница не е имало особени саморазрправи. Там са убити под стотина доказани мюсюлмански мародери. Фактическите жертви са дадени по време на сто километровия поход на 28 мюсюлманска дивизия от Сребреница към техните територии. Ионов пише:

Огромна колона от 28-ма дивизия и бежанци се измъкнаха от бившия анклав през нощта на 12 юли. Едва вечерта тя се разкри, като сериозно разтревожи сърбите, които се страхуваха, че мюсюлманите ще превземат Братунац или Зворник и ще създадат нов анклав в Подринье. Командването на Дринския корпус на VRS спешно разпредели два батальона от 1-ва Братунацка бригада, части от 5-ти инженерен батальон, батальон на военната полиция от 65-ти охранителен полк и 1-ва милическа бригада за покриване на Братунац и Зворник. В този момент, освен тези сили, точно до фронтовата линия югоизточно от Тузла, босненските сърби нямаха никакви войски.
Първият сблъсък между мюсюлманската колона и сърбите се състоя между селата Каменица и Коневич Поле, западно от Братунац. В резултат на ожесточена битка колоната беше разсечена на две: нейният по-слаб ариергард падна зад боеспособния авангард, който се втурна напред, и претърпя значителни загуби. Разделили се на няколко по-малки групи, помитайки или заобикаляйки малките сръбски бариери, те упорито продължават да пробиват към Тузла.
Авангардът на 28-ма дивизия пресича магистралата Коневич Поле-Миличи през нощта на 13 юли. През деня мюсюлманите минаха покрай обезлюденото село Черска, а късно вечерта се настаниха за почивка на връх Удърц. Тук те чакаха пристигането на остатъците от ариергарда, който следобед на 14 юли се събра в планината в размер на 5-6 000 души. Оттук 28-ма дивизия се подготви за решителния тласък.
На 13-14 юли сръбското командване окончателно определя точното разположение на частите на 28-ма дивизия и нейния състав. Над Зворник сега е надвиснала непосредствена заплаха. В града нямаше значителни сили на ВРС и ако мюсюлманите бяха решили да превземат града, щяха да успеят. В този момент най-боеспособните части на 1-ва Зворнишка бригада се подготвяха за операцията за освобождаване на Жепа, а част от бригадата държеше фронта при Сапна. Главният щаб на босненските сърби нарежда защитата на Зворник с всички възможни средства.
Беше абсолютно неясно каква посока на движение ще избере 28-ма дивизия: ще се опита ли да превземе Зворник „в замяна“ на Сребреница или ще пробие към собствените си хора през фронтовата линия? Затова босненските сърби решават да блокират пътя на мюсюлманите към Зворник при село Снагово, на 5 км. югозападно от града. За целта всички налични резервни части на 1-ва Зворнишка бригада са дислоцирани към Снагово.
28-ма дивизия обаче няма намерение да превзема Зворник. Тоест те можеха да го направят, но за да задържат града, нямаше тежки оръжия и персоналът беше на предела на силите си. Мюсюлманите имали намерение да пробият фронтовата линия в района на връх Теочак. Но по пътя им имаше Снагово.
На 14 юли се разгоря ожесточена битка, продължила пет часа. Численото превъзходство играе в полза на мюсюлманите - резервните части на 1-ва Зворнишка бригада са разбити и отстъпват към Зворник.
Късно вечерта началникът на щаба на 1-ва Зворнишка бригада докладва на щаба на корпуса на Дрински за поражението при Снагово. Сутринта на 15 юли най-добрите части на бригадата, водени от нейния командир, подполковник Винко Пандуревич, започнаха спешно да се прехвърлят от Жепа в района северозападно от Зворник. Това обаче беше закъсняла маневра - авангардът на 28-ма дивизия вече се приближаваше към фронтовата линия, отивайки в тила на части от същата 1-ва Зворнишка бригада, която остана на фронта при Сапна.
Мюсюлманското военно ръководство решава да проведе настъпателна операция към 28-ма дивизия. На 15 юли 242-ра зворнишка лека мюсюлманска бригада, 243-та мюсюлманска подринска планинска бригада, части от 245-та и 246-та планинска бригада, както и малък отряд под командването на Насер Орич, атакуват сръбски позиции в района на селата Дуги Дио и Гай. В същото време предният отряд на 28-ма дивизия внезапно се появи в тила на 4-ти пехотен батальон на 1-ва Зворнишка бригада. Мюсюлманите разбиват щаба на батальона, превземат Пражкия ZSU и на разсъмване на 16 юли се обединяват с настъпващите части на 2-ри корпус на ARBiH.
За сърбите битката от 15-16 юли води до големи загуби. 50 войници от 4-ти батальон са убити и 150 са ранени. От 13.00 часа на 16 юли беше обявено петдневно местно примирие: сърбите смятаха, че ще бъде много по-просто решение на ситуацията, ако мюсюлманската колона напълно премине през фронтовата линия до тяхната собствена.
След изтичането на примирието, когато всички части на 28-ма дивизия и бежанците пресичат фронтовата линия, частите на 24-та дивизия на ARBiH се опитват да запазят коридора отворен, но сърбите скоро изтласкват мюсюлманите обратно на старите им позиции.
Според мюсюлмански разкази, които се вписват добре в последващото популяризиране на мита за убийството на 8 000 мюсюлмански мъже от Сребреница от босненски сърби, само 5 500 в крайна сметка достигат до Тузла (от 12 000, които избягаха от анклава). Според други източници почти 10 000 войници и бежанци от ARBiH са пробили. Най-малко 2000 загинаха по време на пробива.

Макрон ще ни брани, Урсула ще ни храни