Имаш предвид търговския баланс?
Да, до момента в който изтеглят дивиденти от тук, но в това отношение няма да споря. От кого ще се учим и правим бизнес не е от значение, важно е да е успешно.
За другото също Да, че кога съм отричал кои са ми любимците!? Нямам и намерение да вкарвам лицемерие.
Колкото до разрухите... Е, точно затова съм така критичен. Най- префинените, брутални и цинични форми на смърт и разрушения света е виждал е, точно от тия. С десетилетия върви кампания да се забрави или дори оневинят виновните.
Съжалявам, но когато натрапчивао ми се набиват на очи същите исторически последователности и събития от миналото на мен тези спомени ми изскачат. Със същите мотиви народът и страната ми в миналото са правили своите иначе обосновани избори и е потъвала в разруха.
Съгласен съм и, че великите сили играят всички с оглед на личните си интереси.
Нищо друго не съм спирал да повтарям освен, че важен резултата, а той - положителният, винаги е спохождал териториите и страните със свободно движение на хора, стоки и капитали. Тези, така иначе високо продуктивни общества, произвеждащи стоки с висока добавена стойност поради липса на суровинни източници, като немците и японците, аз им отдавам нужното уважение за ума, старанията, познанията, уменията, всичко. Но виждам, че ги постигат сцената на жертвата на личните свободи на индивида. Те са заменени от псевдо хуманни разбирания за някаква дисциплина вътрешна, подчинение към авторитети и все ирационални някакви такива мисления. Чак до ниво народопсихология. Това според мен прави народите повече самопоробили се, отколкото съвкупност от свободни в избора си индивиди.
Не мога и да отрека историческата реалност, че рационализма в мисленето, действията, в това число и онези, които твърде късно като че ли са се появили, са спасили света от глобална разруха, макар с цената на още повече жертви. Съчетано и с късмета или геостратегическите възможности в повече у англо-сакси, французи, испанци тръгвайки от Атлантика и са реализирали. Но от тях е останало или положили развитието на глобалното развитие и благоденствие, а не чисто локалното, континенталното или както и да го наречем с много повече вече и мисловна, откривателска, интелектуална мощ. При това с открития в полза на обикновения потребител и човек навсякъде по света. Те са в основата на тези благоденствия, а не само в ракети, бомби и самолети военни средства за сеене на смърт. Те са нужни за защита, но дори и в днешните конфликти откриваме, че не те са в основата на влиянието и силата им, защото са недостатъчни дори за решаване на локални конфликти. Дори себе си не успяват да опазят от разрушителните сили на тероризма, престъпността и корупцията съвсем ефективно, както явно им се иска. От тях виждаме дадени усилия, докато всички останали търсят личния си интерес и ги обвиняват в личните си грехове и недостатъци, вместо да показват и доказват, че са по-добри.
Както и да е, независимо какво си говорим - да, света отдавна е разпределен, някои все се опитват да го преразпределят, но старите средства вече, при атомен свят не работят. Нещо повече, всеки резултат ще е повтарящ предните и не разбирам дори как толкова многовековното уж развитие на човешкия ум не го схваща. Умните и красивите, които някои иронично сочат успешните вече нямат расова окраска. Да, те свободно избират и се движат по пътя на успеха и макар със закъснение и много катаклизми пак ще излязат на този път. То е въпрос вече и на някакви геологични, физични и всякакви дадености, действащи.
Никого не упреквам, всеки сам си решава. Аз търся рационалното и логичното от познатото, не от национални или расови фетиши - ама с кой ми се харесва или не да се сдружавам. То си е строго индивидуално. Глобално погледнато обаче нищо не зависи единствено от личните ни предпочитания, но за жалост точно те ни определят в очите на околните, както и ти го правиш в случая. Как да те съди човек!?
Та аз самият карам японска кола, която не се кара в Япония и работя с германци неща, които даже пряко обслужват Русия. Е, ако спре да ми отърва ще забегна, но съм с народа и страната си. Продължавам обаче да мисля това, което мисля.