Мисля, че още малко ти трябва и си готов да избереш червеното хапче, почти готов християнин си. Не се шегувам. В християнството тялото е тленно, изчезва, "разтваряме се в пръстта". Затова този свят не е важен, материалното е прах и пепел, всичко изчезва. Дори някой да построи нещо което да стои 1000, 2000, 5000 години, какво са те в космическото време? Няма такова нещо като да говориш с мъртви - това са езически и вещерски поверия... Адът е олицетворение на смъртта, докато рая е спасението на душата. Христос Бог се вътвори в тоя свят, за да живее с нас, да плати със страданието си и да ни даде знанието и надеждата, че душата ни е вечна, стига да искаме да я спасим..Но, в тези истории винаги стои един въпрос, който човърка по-упорито и от грахово зърно - как някой събира достатъчно увереност, та да твърди непоколебимо, че е открил съвършената истина? И дали не е възможно уж просветеният всъщност упорито да дъвче синьото хапче, далтонистично отнесен в изфабрикуваната си правота? От тук нататък вече започва вярата. Ако си мислиш, че си надмогнал търсенията и терзанията на милиарди човешки животи родили се досега - проблема си е твой.

P.s. Извинявам се, че се намесих в разговора ви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите