то май и няма много голяма разлика, ако има изобщо някаква във възприятията на вярващи и невярващи спрямо смъртта. по-интересния момент е като стане дума не за собствената, а за смъртта на най-близките. има я тая "задявка" от страна на атеистите към "вярващите" - като аджеба вярват в безсмъртието на душата и още повече във второто пришествие, когато всички ще бъдат възкресени /т.е. душите ще бъдат върнати отново в тела/, защо я има тая тъга, скръб, тягостност, чувство за раздяла/пустота като загубиш някой близък. едно толкова дълбоко и естествено усещане.
и човешко. между другото са открити неандерталски погребения датирани на около 70 хил години, при които около мъртвия са намерени биологични частици свидетелстващи, че когато са полагали тялото, отстрани са оставяли и цветя. какво ли пък са чувствали тогава тия хора /или може би примати/.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите