Историята, това са факти. Докато Е жив, помни се животът Му, делото Му, няма нужда фактите да бъдат доказвани. Приживе вярата предава с притчи, а чудото, може да бъде потвърдено само с ново чудо, което също е факт с описание,
Вярата е чиста, когато случилото се необяснимо се приема за факт.
В живота ни ежедневно се случват събития (може би не ежедневно, но достатъчно често за всеки човек), които не подлежат на обяснение. Причинно следствената връзка е ясна и видима, но отговори на въпроса от типа "А, защо точно на мен, точно сега и тук се случва", ти нямаш. Никой няма. Такива отговори за Себе си и събитията от живота Му има само Иисус Христос.

С времето остават притчите, прекършени през езика на проповедта, което изисква да се запише, за да се запомни и най-вече избистри, осветли. Не само това, идва нуждата или потребността да се докаже, че Бог съществува със средствата на мисълта, езика и писмеността - ролята на най-древните учители на мъдрост и яснота - питагорейците.
Всичко в условията на врящ верски антагонизъм, при което самото налагане на християнството било то разглеждано дори само като идея е повече от чудо. В основата му пак стои Христос като само един от примерите, че Той е Истинен Бог от Бог Истинен.
Всъщност, много по-лесно е да се докаже, че Той съществува, отколкото да се обори факта за Неговото съществувание. Дори днес, в този миг, във всичко около нас.
Това, че има неверници не е чудно чудо въпреки това, защото отговора и на това "Защо?" Идва с Христа - Синът Божи, който се жертва или бива жертван в името на Бога и заради тяхното безверие. Така вярата произтича и от факта на съществуване на безверието, но с факта на съществуването на Христовото Възкресение. Двете не могат логически да съществуват едно без друго, което фактически осмисля и дава основание във вярата за Възкресението.
Поне едно хиляда години след Христа не е било достатъчно просто да вярваш. Най-великите умове на Европа и близкия Изток (Запада в епохата, грубо казано) през този период развиват мисълта, като човешка функция чрез доказателствената база, в учението на Христос.
Някои казват, това връщало развитието на човека и ума, пречело на прогреса. Що за късогледство!?
Та точно така се създава плодородната база, почва исторически и фактически днес видима за развитието на най-прогресивните творби на ума и духа човешки в лоното на християнството.
Да, най-разрушителните сили също. Но последното е нищо друго освен поредно доказателство за Разпятието и истинността на Христос.
Съжалявам, това може да продължава до безкрай, защото и Христовата вяра е безкрайно безначална и безначално безкрайна.
Светлина в дните Ви!