Ние българите, в повечето време сме "Барабар Петко с мъжете" и все сме яли шамари от това, тъй че намирам за напълно нормално да имаме свое тълкувание на нещата и критичен поглед. От горчив опит е това, не е от лоши чувства. Тъй че родното, нашето ни е останало. Решим ли да сме към "общото", имаме способността най-лошото да взимаме. А общочовешките ценности, нямат общо с християнството. Тях дори християнството и исляма не успяват да ги победят, тях, общите неща, които свързват хората. Да имаш страх от Господа е едно, да се подчиняваш на писани от хора норми е друго. Библията е истински мъдър извор на общочовешкото. Евангелията са целево модерирани, възпитаващи в страх. Може би друго извън страха не е работило в онези времена. Истинско християнство търси при коптите в Египет, в Етиопия, в Сирия. Асертивно, защитаващо своето и непосягащо на чуждото. Хилядолетия живеещо сред чужди религии и намерило общ език с тях. Затова и непризнато и от католици и от православни. Затуй най-тачените християнски празници у нас, са тези адаптирани от езическите времена. Защото са самородни, а не натрапени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от komitaO3 на 04.05.24 11:37.