Вземи прочети Спас Ташев по темата: Spas Tashev
22 ч. ·
Едни лица, на които за да не правя реклама, няма да споменавам имената, и които по принцип твърдят, че не лъжат, са щели да проведат в Софийския университет срещата-дискусия, озаглавена „Патология на едно честване.“ Като последна инстанция щели да анализират злоупотребите, станали през 2023 г. около 80-ата годишнина от „спасяването на българските евреи“. Тук кавичките са техни.
Организаторите твърдят, че не лъжат, но това е само по принцип!
Пак по принцип си правят избирателен подбор на факти, за други съзнателно премълчават, а последицата от всичко това е, че правят неверни изводи. Нека други да решават дали неверният извод е вид лъжа!
Да дам пример за антинаучната дейност на тази групичка.
Те например твърдят, че България през 1940 г. доброволно и без какъвто и да било външен натиск е приела Закон за защита на нацията, който бил антисемитски, и следователно България е провеждала антисемитска политика. Това твърдение обаче е съчетание на истини, полуистини и откровенни лъжи.
Вярно е, че в края на 1940 г. в България се създава закон за защита на нацията!
Отчасти е вярно, че този закон е и антисемитски, но той например е и антимасонски. А цялото правителство на Богдан Филов е съставено от масони, от което следва, че правителството само преследва себе си. За смисъла на този привиден нонсен упорито се мълчи.
Не е вярно обаче, че Законът за защита на нацията е приет доброволно от България без външен натиск. Преди да се приеме въпросният закон, още през лятото и есента на 1940 г. става ясно, че Хитлер заявява, че ще се притече не помощ на Мусолини, който води война на Балканите срещу Гърция. Единственият път на германската армия е през България. Когато цар Борис III разбира, че няма кой да спре германската армия и нейното преминаване през наша територия е неизбежно, за него става ясно, че българският суверенитет става ограничен и все по-формален. Това ще го каже и най-лошия студент по международно право.
Въпросната групичка също така твърди, че България доброволно се е присъединила към Тристранния пакт, от което следва, че е фашистка държава и трябва да понесе своето наказание. Изглежда съзнанието на тези лица отказва да приеме факта, че България се присъединява към Оста едва след като разбира, че през февруари 1941 г. Германия започва да изгражда срещу Русе понтонен мост за преминаване на Дунава. Фелдмаршал Лист заявява, че той има заповед да навлезе в България, без значение по какъв начин.
Единственият избор пред властта в София е не дали да влязат или не германците, а как да влязат: като съюзници или като окупатори.
На фона на всичко това трябва да припомним на хулителите на България, че при наличието на военен натиск и невъзможност за суверенно взимане на решения, не може да се търси вина и вменява отговорност.
Именно цар Борис III казва на своя съветник Любомир Лулчев, че след като германците ще дойдат в България, е по-добре ние сами да създадем Закона за защита на нацията, отколкото германците да ни наложат директното прилагане на Нюрнбергското законодателство. По този начин у нас се приемат доста смекчен вариант на антиеврейско законодателство. Например за разлика от Германия, българските евреи не губят българското си поданство. Не се предвижда да бъдат депортирани. И най-важното: не се създава орган, който да контролира изпълнението на противоеврейските мерки. Поради тази причина според германските донесения, едва около 20% от евреите носят давидовата звезда, която е най-малката в Европа. Но хулителите на България и по този въпрос мълчат.
Те гледат с лупа документацията на Комисарството по еврейските въпроси, но "забравят" да кажат, че КЕВ е създадено едва през 1942 г. по германско настояване. Забравят да кажат, че пак според нацистки донесения, дворецът, а и правителството, провеждат политика на смекчаване на антиеврейските мерки...
Да не споменавам какви огромни усилия, клеветническа кампания и заплахи се отправят, за да не се пропука митът за автентичността на известното в днешния си вид "споразумение Белев - Данекер", въпреки че този документ е фалшификат от 1945 г., създаден за нуждите на т.н. Народен съд. Дори в тази кампания са вербувани и лица, минаващи за патриоти.
В резултат на всички тези манипулации, не аз, а други констатират, че предвиденото мероприятие в Софийския университет е антибългарско.
Не знам дали ще бъде забранено, но трябва да припомня, че под натиска на клеветниците на България, преди няколко месеца в Софийския университет бе забранена моя и на Силвия Авдала лекция. Чудесен пример за "демокрация" по време на сглобка!
Крайно време е Софийският унивеситет да разреши да се проведе открит публичен дебат, на който привържениците на двете тези да могат да изложат и да противопоставят една на друга своите доводи за наличието или не на вина на България, за това, дали българските евреи са спасени или случайно оцелели.
Ако не стане в СУ, бих се радвал, ако някоя електронна медия предостави трибуна и в реално време да се проведе този исторически дебат. Например с удоволствие бих участвал в идеен сблъсък с Д. Лорер и други, които са се опитвали да ме клеветят. Ясно трябва да го кажа: не изнасянето на нови документи, а тяхното укриване, изкривява Холокоста. А още по-опасното е, че чрез опита за прехвърляне на вина от нацистка Германия върху България, съзнантелно или не, се реабилитира частично националсоциализма.
Освен това тези лица, уж борещи се с антисемитизма, раздухват антибългаризъм, а като последица ескалира и антисемитизмът.
В сегашната сложна международна ситуация не е трудно да се отгатне коя външнополитическа сила има интерес от подобно развитие. Слава Богу, че и в Израел, а и сред други еврейски организации по света, си дават сметка, че подобна политика е враждебна на българо-еврейското приятелство.