Не е вярно, че в Силивренско е нямало българи.
Към Силивренската група български села обикновено се числят следните 18 села: Аврен, Синекли, Курфали, Гелевре, Куртулмуш, Кючук Сеймен, Бююк Чаушли, Бейджилер, Бююк Калъчи, Бююк Чалтик, Папазлий, Султански чифлик, Ападжа, Малко Армаша, Караказли, Дауч и Азапли. Към тази група български села Хр. Вакарелски до-бавя и чифлика Авлон бей, като първите 10 от тях са били мюлклийски от много отдав-на, а последните 9 са били все още кесимджийски.
Между Чаталаджа, Силиврия, Чорлу и до Чанакча, като се изключат изброените български поселища, остават следните големи села, които са населени или изключително с полупогърчени българи, или пък - полупогърчени българи между малко мнозинство гърци. Тези села са: Кадькьой със 150 къщи – всички „гръцки“, но всяка фамилия има за родоначалник известен за съвременниците шоп; Фенер с 600 – 700 къщи – с голяма някогашна българска махала, според М. Арнаудов във Фенер 72 берковски семейства още помнят по време на Балканската война българското си потекло; Чанта – с 800 – 900 къщи и много стари български родове. Антон Страшимиров ни говори, че през Балканската война видял в Чанта запазени българи, стари вече, които дошли тук като чирачета още по онова време, когато български търговци на килими от Пирот са идвали към Анадола и да продават своите произведения. Според М. Арнаудов, в Чанта е имало български семейства от Пирот и Златица. Част от българите там са с произход от Панагюрище и Копривщица.
В Люлебургас е имало официално 10 к. българи, селото Сатъкьой е било екзархийско. В една статистиките на Екзархията се посочват българи в Ахметбей, Люлебургазско. Така че пак не е вярно, че е нямало българи в Люлебургаска кааза.
В гръцки източници се твърди, че от гърците в Източна Тракия в началото на XX в. 10 % имат за майчин език различен от гръцкия. Гонатас в доклад, съставен през 1907 г., посочва, че от общо 1 030 000 жители в провинция Адрианопол 510 000 са мюсюлмани, 365 000 гърци, 110 000 българи, 45 000 евреи, арменци и други националности. Според горния доклад 10% от гърците не са с роден език гръцкия, а именно 14 100 души са българофони, 13 100 души албанофони, 7 200 души туркофони и 600 души сърбофони (село Байрамич). Оценка на Псалтис от 1919 г., когато вече основното българско население е избито или емигрирало в България: 10 000 „гърци“ българофони, 10 880 албанофони, 612 семейства (приблизително 3 000 души) туркофони. Псалтис изобщо не споменава 600-те сръбскоговорящи жители на село Байрамич, тъй като те намират убежище в Гърция по време на преследванията от 1914 г.: „Байрамич. Изгонено в Гърция след обсада и грабеж“. Като знам как гърците минимизират реалната численост, ясно е, че броят на българофоните, албанофоните и туркофоните минващи за гърци в Източна Тракия към 1919 г. е по-голям.