Беломорския флот:

На 6 ноември 1912г. е освободен Дедеагач, на 7-и Порто Лагос и след пленяването на корпуса на Янвер Паша на 14 ноември и целия беломорския бряг. На 12 ноември 1912 г. e създадено Българско морско комендантство в Беломорието, обхванало и овладените земи по Мраморно море .По този начин се слага началото на Беломорския флот . Структурата е следната: военноморски пристанищни служби в Кавала, Порто Лагос, Дедеагач, Родосто и Карачели, брегови батареи в Кавала и Дедеагач ,миноносните катере „Беломорец“ и „Марица“и транспортно-снабдителни и обслужващи съдове – параходите „Борис“ (с назначени допълнително на борда шест военни моряци под командването на мичман II ранг Велизар Пеев) и „Варна които войната заварва в Средиземно море. След победните сражения при Лозенград и Люлебургас турската армия отстъпва на изток до Чаталджа(квартал на Цариград) и за запад до Булаир (Галиполски полуостров).За снабдяването на воиските на Булаирската позиция основна роля играе пристанището на Дедеагач. За комендант е назначен лейтенант от флота Никола Фурнаджиев. Това е много опитен и талантлив военноморски офицер. Роден в Самоков, завършва Императорската кралска академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария през 1898 г. , Maшинното училище при флота, през 1900 г, Минния офицерски клас в Кронщат, Русия и водолазния офицерски клас през 1905. Малко известна подробност за него е че като член на комисията за доставка на подводни мини се противопоставя на закупуването на френските мини Соте-Арле поради техните недостатъци и предлага производство на разработен от него самия вариант на мина, но проекта му е отхвърлен( корупцията при доставка на военно оборудване в България не е от вчера). В Дедеагач има действащи 9 големи склада. Te са построени от Източната железопътна компания и османското правителство. Намирали са се там където сега е митницата- както се вижда от снимката..В тях се разтоварват провизиите доставени от чуждестранните кораби платени от българското правителство. 29 ноември 1912 г. Параходът „Варна” разтоварва в Дедеагач докараните от Ню Порт (Англия) 2430 тона каменни въглища. 6 декември 1912 г. Параходът „Борис” пристига в Дедеагач и разтоварва 5900 чувала с брашно и 96 бурета с маслини. След шест дни отплава за Фиуме (Австро-Унгария). В края на м. декември отново пристига в Дедеагач с 209 610 кг брашно и 2250 бали сено. В лютата зима на 1912-1913 намиращите се по фронтовите позиции край Булаир български войници от новосформираната през декември 1912 г. IV армия (в състав пехотните Седма рилска и Втора тракийска дивизии, Македоно-одринското опълчение, конна, аеропланна и др. части) са застрашени от глад и измръзване. Такъв сняг не бил падал по тези места от 80 години. Спасяват ги нашите моряци, които организират снабдяването на армията с храни, фураж, горива и боеприпаси по море, през пристанище Дедеагач до пригоденото за целта разтоварище на брега при Карачели (днешното турско село Kocaçeşme). в Сароския залив( северно от полуостров Галиполи). Командир на пристанище Карачели е лейтенант Цани Тодоров. Под негово командване от моряците и една рота на 7-а пионерна дружина е възстановен разрушеният дървен пристан. С мобилизирането на всички годни плавателни средства – лодки, мауни и малки ветроходи от близките селища, е организирано разтоварването на корабите „Борис“ и „Варна“ които единствено плават до там често пъти под обстрел на турски брегови батареи. Разтоварването се извършва изключително нощем. 7 февруари 1913 г. Параходът „Борис” разтоварва в Карачели 250 тона провизии (сено, овес, картофи и консерви). 16 февруари 1913 г. в Карачели пристига параходът „Борис” с 407 тона припаси (овес, брашно, ориз и др.). С това „Борис” заслужено си спечелва името „парахода-спасител”. 21 февруари 1913 г. В Карачели пристига параходът „Варна” с комендант капитан Върбан Червенски. С него са превозени 1275 тона припаси (сено, ечемик, овес, картофи, брашно). За да се ускорят превозите, в общо седем случая двата български парахода приемат товарите не от брега, а направо от борда на чуждестранните кораби на рейда пред Дедеагач. 8 март . Плаванията на „Борис” и „Варна” по линията Дедеагач – Карачели по време на Втория период на Балканската война и в периода между двете Балкански войни се изразява в следната статистика: - „Борис”: девет рейса и транспортирани 2786 тона товари; - „Варна”: пет рейса и транспортирани 5469 тона товари. Март 1913 г. „Борис” и „Варна” поддържат и линията Солун – Дедеагач. До българското пристанище Дедеагач „Варна” превозва 1929 торби сол, 5564 торби овес и 3074 тона ечемик (общо 917 тона), а „Борис” – 4447 торби ечемик (общо 440 тона). Това е огромна товаро-разтоварна дейност за своето време с което Беломорския флот дава своя принос за победата в освободителната за нас Балканска война. След Букурещкия мирен договор територията по Бяло море между реките Марица и Места остава в пределите на България. Пристанище Дедеагач става основния излаз на България към света. Със заповед на цар Фердинанд от 1 януари 1915 г. е образуван български Беломорски флот. Структурата е следната: 2 портови капитанства в Порто Лаго и Дедеагач, семафорно- наблюдателни постове по цялото беломорско крайбрежие и минно-заградителни групи. За командир на новосформирания флот е назначен вече повишения в капитан II ранг Никола Фурнаджиев.През първата година на избухналата Световна война България е неутрална. Но в Дедеагач войната се усеща много ясно. Край остров Лемнос се събира голяма английска армада която се подготвя да атакува Турция и особено проливът към Мраморно море. Няколко месеца англичаните по заповед на Чърчил се опитват да превземат пролива Дарданелите но не успяват-дават големи жертви, губят и няколко кораба. Това се отразява на мнението на България и на 1 октомври ние влизаме в войната на страната на Германия и Австро-Унгария .За отмъщение 3 английски кораба HMS Swiftsure, HMS Theseus и HMS Doris, бомбардират Дедеагач на 7 октомври 1915 през целия ден.. На следващия ден в бомбандировките се включват и един италиански kрайцер Piemonte и руския крайцер Асколд. Градът е в пламъци. Разрушени напълно са складове на пристанището, казармите на 40 пехотен беломорски полк, гарата с намиращите се там вагони, повечето къщи ,магазини ,хотели , голямата мелница и др. Интересното е че гръцкия консул в Дедеагач който е пряк свидетел описва подробно разрушенията на тези сгради и имоти които смята за гръцки. И дори предлага да се поиска компенсация от английското правителство. Идеята среща доста одобрение в гръцкото правителство но в крайна сметка е изоставена. След бомбандировките правителството взема решение за миниране на крайбрежието с цел предотвратяване на евентуален десант. За целта е закупена от Холандия моторния катер „Искра“ с водоизмесване 12 т. и дължина 8,4 м. От Германия са доставени по-модерни мини като ‘‘Е-Голям‘‘ и ‘Карбонит‘‘.В морето са пуснати 52 бр. мини и на една от тях на 4 май 1917 г. се натъква мобилизираният английски траулер „Лорд Солзбъри“, който потъва. Построен 1911 в корабостроителницата Cochrane & Sons Shipbuilders LTD- с флотско обозначение FY 1212. Загиват 4 човека а останалите успяват да стигнат до остров Самотраки. Друг успех е свалянето на 6 февруари 1917 г на вражески водосамолет от моряци от семафорния пост „Лефтера“.Като цяло дейноста на Беломорския флот през Първата световна война е ограничена. Плановете за възстановяване на Дедеагач и пристанището не са осъществени поради други приоритети като Македонския фронт и кампанията в Румъния. След Ньойския договор губим излаза си на Бяло Море и с това дейноста на флота приключва.