|
Велес - македонският град на смъртта
Катерина Топалова, Deutsche Welle
Когато ден след ден бруталните атаки на рака погубват някого от вашето семейство и когато никой не може да спре замърсяването във Велес, човек разбира, че промяната трябва да започне от самите нас", казва екоактивистът Игор Смилев във видеорепортаж, публикуван от македонската редакция на Дойче Веле.
Смилев се бори срещу замърсяването на околната среда, предизвикано от металургичният комбината в неговия град. Екоактивистът разказва, че през 1989 година от рак починал баща му, а през 2005 година същата участ сполетяла и сестра му.
Снимка: iStock by Getty Images
"Отровата ще ни надживее"
"Това е ефектът на доминото и ако той не бъде предотвратен на ранен етап, това ще продължава да се случва във вашето семейство, във вашия град и в страната ви", убеден е Смилев.
Металургичният комбинат "Злетово" е изграден тъкмо в неговия град - Велес. Идеята била да се създаде инфраструктура за преработката на цинковите концентрати от рудниците "Злетово-Саса". Инсталацията влиза в действие на 10 октомври 1973 година.
"Над 40 години тя беше символ на тежките метали, подарен на този град с цел извличане на икономическа полза. Тя обаче е минимална в сравнение със смъртните случаи и травмите, които претърпяха жителите на Велес", разказва пред Дойче Веле Игор Смилев на фона на огромни купчини металургични отпадъци.
Производствената линия на металургичния комплекс беше спряна през 2003 година. Оттогава насам над града е надвиснал така нареченият "черен рид" - планина от отпадъци, пълна с тежки метали. "Това е държавна земя. Някога тук имаше ливади, но днес е черен хълм, пълен с шлака от олово, кадмий, цинк, железен оксид и арсен. Казано другояче: всичко това, което влизаше в белите дробове на хората от Велес, сега е изхвърлено тук в концентрирана форма", обяснява Смилев.
Авторката на репортажа цитира специалисти, според които край Велес са изхвърлени 1,8 милиона тона метални субстанции, които вятърът и дъждовете непрекъснато разнасят. Ето защо Игор Смилев е всичко друго, но не и оптимист. "Вероятно "черният рид" за съжаление ще надживее всички нас", казвай той.
Проучванията показват, че на територията на цялата община Велес почвата на половин метър в дълбочина е контаминирана с тежки метали: кадмий, арсен, олово и цинк. Общината правила няколко опита да се освободи от тези отровни отпадъци, но...
"През 2019 година държавата издаде разрешително на една фирма да транспортира шлаката с някаква печалба. Шлаката трябваше да замине за Малайзия, но както виждате - от това не излезе нищо", разказва Смилев на фона на черния хълм отпадъци.
ЕС и екологията
Авторите на репортажа припомнят, че Северна Македония е кандидат за членство в ЕС, но най-напред трябва да изпълни всички критерии и да затвори всички преговорни глави. Според Смилев обаче има една сериозна пречка това да се случи: изискванията за опазване на околната среда. С горчива ирония той описва възможния сценарий:
"Дори цялата корупция в Македония да се сведе до нула, дори да започнем да получаваме заплати по 5000 евро и да се решат всичките ни проблеми, пак ще трябва сами да изпълним изискванията от главата за околната среда."
Екоактивистът смята, че Северна Македония в продължение на 30 години ще трябва да влага всичките си човешки ресурси, за да изпълни критериите на 27 преговорна глава за околната среда и да се присъедини към Европейския съюз. Неговата тъжна констатация гласи: "Най-вероятно до края на моя живот, независимо колко дълъг ще бъде той, ние няма да влезем в ЕС - най-малкото само заради главата за околната среда."
Авторката на репортажа припомня, че всяка година 1500 души умират в резултат от замърсяването на въздуха в Северна Македония. А Велес дава сериозен принос към тази бройка заради замърсената си почва. Тежката промишленост в града е предизвикала и екологическа миграция, се казва още в репортажа. Хората, които останаха тук, не хранят особени надежди за родния си град, гласи тъжният извод. А екоактивистът Игор Смилев го формулира съвсем лаконично: "Велес е мъртъв град. Екологически Велес е мъртъв."
Не съм знаел за този проблем. Чета за него за пръв път. Интересното е, че Велес е на долината на Вардар - сиреч в една от плодородните зони на Македония.
Разбира се източника е твърде упадъчен, престъпно западно-либерален и много далече от православен и ютгославянски. Т.е. за истинския българин/северджан информацията е недостоверна.
|
Велес и тъмната страна на прогреса