Не отричам героизма и мащабите. Просто, вече от дистанция на времето, се опитвам да гледам по-реалистично на събитията.

Има митология сред българите в СМ за ВМРО и едва ли на предателството на Стамболийски, царя, Стамболов и кой ли не български държавник преди 1944 г.
Стамболийски ми е противен, но чак да му отсекат главата като на яре не е заслужавал. Реално какво е можела да направи българската държава след като е победена и са й наложили огромни контрибуции, отнемат й територии - ще се опитва да излезе от външната изолация и да се прави на умряла лисица. Няма как да стане с толериране на терористи, пък били и патриоти.
За забраната на ВМРО - било пагубно за българщината в СМ. Чакайте, това не идва отникъде. 10 години се трепат и режат взаимно глави посред бял ден по софийските улици. В Пиринско на практика няма държавна власт. Коя държава би го търпяла?
Царят в тази ситуация какво да направи?! Все пак политиката и дипломацията му са успешни - връща без война Южна Добруджа. Надявал се е и на излаз към Бяло море легитимно, но войната на Гърция с Италия и Оста обърква плановете му.
Царят е бил реалист. Било му е ясно какви са настроенията в Бановината, че вече са започнали да се настройват срещу България и стават все по-сепаратистки настроени. Затова не е искал да си вкара таралеж в гащите. НО като идва април 1941, не отказва и приема да изпълни исканията на тамошните комитети.

Редактирано от goga на 05.02.24 11:19.