Сещам се за един Аргир, за когото също се знаеше, че бил голям комита. Беше второразреден козар. В смисъл, не пасеше козите на ТКЗС, а само няколко, частни, на които стопаните им му ги възлагаха за няколко стотинки на ден.
Редовно си говорехме (говореше главно с нас, невръстните, през 70те) докато ги прибираше до всяка къща единично. Той къде живееше... Не знам, не помня.
Заби му се трънче под нокътя на крака и взе да куца. Не отиде на доктор. Накрая нокътя му стана черен и пред очите ми, с една клечка от земята си изчегърта нокътя, барабар с гнойта и всичко саморъчно, както си седеше на дувара до нас.
После го нямаше известно време и като се появи, кракът му беше отрязан почти до таза. Ходеше с патерица, която сам си беше издялкал.
Козите му останаха 2-3. От жалост към него.
Изчезна и никой не може да ми каже къде е погребан. Пораснах и го забравих. Като питах, вече никой не знаеше точно кой го е приютил и къде умрял.

Не знам защо попита, дали знаеш кой е той, но... Това е съдбата на поборниците.

Познанието носи печал - Апокалипса