В центъра на Стенли, столицата на Фолклендските острови има надпис на една дъска, като графит, грубо написано на испански: Всеки аржентинец е добре дошъл, ако се откаже от местен суверенитет и уважи нашето право за самоопределение.
Всеки може да се засели, дори аржентинците, но ще местен поданик на короната пък да се има за какъвто иска.
Такъв надпис надали някога ще се появи из Балканите измествайки националистическите лозунги. Ако ме питаш, то е функция чисто на психологически синдром подобен на ПТС.
Омразата към другия, различния, съчетано с набор от клиширани оправдания те пази. Инак може (не може, то се случва) психиката, личността ти да не издържи отговорността от тежестта на извършените от теб самия насилия над друг.

От фууд солджърите, воювали на самите острови Аржентина губи около 150 войника, Великобритания към 200. Аржентинците дават повече жертви загинали при опит с кораби и самолети да пробият блокадата. Говорим само за които са се клали на острова, защото е било клане. Повечето сблъсъци са били с нощни атаки на нож, човек с човек, а денем се бомбардират и стрелят отдалече. Островите са невъобразим ад, в който смразяваща студена влага прониква през каквато и дреха да носиш, през кожата и всичките ти отверстия до кокал ставаш леден. Самото място е ужасно. Не е вярно, че силите са неравни, или аржентинците зле екипирани и подготвени. Биле са доброволци, повечето от градовете, с висше образование, начетени и силно мотивирани. Екипировката и обезпечението им е било отлично и с месеци да се държат. 150 умират, но армията им на място там е 10 000 души. Предават се само за да спре този ад който е там. Самите им бункери и укрепления са с компютри изчислявани и половината околност до днес е непристъпна, защото е минирана от тях. Всичко гние от влагата и е рисковано да се извадят мините. Седиш заровен жив в бункера, кал и смразяваща влага, оръжието ти не издържа и двете армии като се срещнат нощем с ножове се колят.
Англичаните навлизат на вълни и често също не знаят кой е пред тях. Техниката отказва, най-кратък престой на открито без покрив и Сушина нощем те побърква.
След войната има вече над 300 души самоубили се английски фууд солджър участвали и над 200 аржентински. Самоубилите се са повече от клалите се и стреляли се един друг и от двете страни. Говорим за съвременни културни и начетени, модерни хора. Ужасът за тях още продължава. Срещнат ли се, с огромно уважение се отнасят един към друг даже този контакт между ветераните се стимулира и помага повече от лозунгите. Никой освен тях не знае какво са преживели.

По същия начин, ние тук с лозунги се опитваме да си запазим съвестта, но като народи се самоунищожаваме и сами обезличаваме.
Имаме едно стихотворение от наш поет, българин, офицер, убит ПСВ. Казва се "Един убит". Набиващото се в него е израза "Мъртвият не ни е враг". Прочети го:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите