|
Не ме засягаш :)
Тука всички колеги са много диалогични и интелигентни, за разлика от повечето форуми или мои познати. Затова и съм толкова словоохотлив и гледам да слагам линкове към научно популярни публикации, защото не е добре да готвим на ангаро, а тук и са взискателни колегите :).
бананите в Африка са на една цена, в България са на друга, но когато говорим за натрупване, т.е. с колко бананите влизат в накладката на един българин и на един танзаниец тогава можем да извадим сравнителните модели. Извинявам се за лошият превод на някои от понятията.
Не се ползва “накладки” и цена банан за банан (в примера от СВ ориз 1 и ориз 2, виж надолу), относителен “банан” към “относителен банан 2”.**
ППП е само ориентировъчен параметър,
Има значение за сравнение на динамиката на две икономики (поне по икономика това ще учиш). Мое мнение е, че небива да се ползва за нищо друго.
Виж как се изчислява:
Много елементарен пример — ако преведем двата вида ориз в горната дефинира в български ориз, наречен “хляб”), Руандийски ориз (наречен банани).
10 кг хляб е “храноден” в Бг => следващата година са произведени (не потребено) 10.2 кг или от 100 на 102лв (10 лв/кг)
10 кг банани в Руанда => 11 кг, 11 лв. — ръст номинален 1 лв
Индекса е 10, използват се условните цени на ориз 1 (хляб) към ориз 2 (банан)
Икономиката е 100лв първата година и 102лв втората (БГ), 10 и 11 лв номинално в Руанда.
По ППП Бг икономиката така би имала ръст 2%, Руанда 10%
номинално - българският ръст в 100% по—висок от Руанда, по ППП обаче Руанда има 10% ръст, а ние 2%. И ако храната за ден беше единственият компонент на икономиката, за първата година по ППП сме равни България и Руанда (т.е икономиките в България и Руанда произвежда точно точкова продукт колкото е нужен на всеки гражданин на Руанда и БГ), а втората година имате Руандиска икономика по—голяма от Българската с близо 8%.
Но реално, ние сме вдигнали 200г хляб, а те един банан ;)
Това е теорията на ППП.
Проблемите, произтичащи вече ги споменахме и ги има във статията на МФ,
В краце технически проблеми:
1. Коли артикули влизат в представителната извадка,
2. Изчисляване на тежестта на всеки артикул в общият индекс за страна,
3. Обменен курс между валутите (отново доволно “приблизителна стойност” дори за конвертируеми валути) и тогава * по номиналният БВП (който също има два начина на изчисление).
В зависимост от методиката се мени тежестта на компонентите ма отделно артикули (компоненти) в крайният коефициент за страната. От тук е разликата в методологиите. Затова и се ползва на “академично ниво” този коефициент за да се измерва реалният ръст на икономика извън ефекта на ниска база и валутни колебания.
====
Забележи, аз лично не разбирам индекса за човешко развитие (джини) или на такъв за покупателната способност затова и не говоря. Не съм се интересувал как се измерва, кой е еталона и как се преобразуват коефициентите или как се избира номиналната стойност. Предполагам, този индекс се ползва за качеството на живот. Но ППП неможе да се използва за качество на живот или още по—малко за “сила” (в смисъл производителност или покупателна способност) на икономиката.**
Но виж за темп на развитие, динамиката на икономиката и сравнителни анализи, ППП е единственият възможен, макроикономически, който ми е известен. Но не съм икономист (имам две години в Икономическия като второ висше, докато учех в ТУ + един курс в местният университет, без диплома), така че не ми вярвай за това.
* в централна Африка и други региони, главните калории идват от банани и те съставляват голяма част от разходите за храна. Така че цената на банан в България и условна Руанда не се взима при ППП изчисление.
** виж например как се мени покупателната способност на Българина спрямо условно средно ниво за ЕС, от известно време следва почети плътно динамиката на номиналното отношение на нашата заплата към тази в ЕС и коеф за преоценка се приближава към 1 (в смисъл стреми се надолу). Така става, като е горе долу интегрирано пространство и се маха “аналитичната” (guess work) в определянето на коефициентите (т.е. и структурата на потребление е близка, валутни преобразувания няма и законовата рамка (субсидии) е подобно).
Тук можеш да вземаш този коефициент и при реални ситуации: къде да живея, по—добре ли е да взимам 1000 в София или 1500 в Берлин и т.н.
Редактирано от nikolayds на 16.01.24 02:23.
|
Re: Статистика за нетна заплат [re: DannyDeVito]
