Резултат на дълбока забрава какво е било някога и жалката до самоунищожение претенция, че си с нещо повече или по-различен от другите. Едните тръгват да се налагат, като по-по-най и другите автоматично им отговарят. Сърбите, че са най-силните; българите, че са най-многобройните; гърците, че са най-умните; турците, че са най-вярващите.
Изначалната идея е да си върнем православното царство, като при Византия, начело с гърците и църквата. Решиха гърците, че всички ще сме гърци и работата замина. После сърбите - свободни ама с техен цар и пак всичко замина. После ние да гласуваме и щото сме много да ги водим, ама не кандисаха останалите. Важно е да изгоним турците, че са лоши.
А после... Как ще живеем всички заедно!?
Не се роди умна глава на Балканите да го реши този въпрос нито сред най-бабаитите, нито сред най-философите, нито сред най-многолюдните.

Въпроса не е до малцинството/ствата в Сърбия, а въобще до съжителството между българи и сърби заедно, мирно и успешно един до друг. Така с турци, гърци, румънци, албанци, македонци. Ей така, в една община, едно село, една махала, една фирма или предприятие, където всеки да си получава заслуженото според уменията и акъла, пък да си е какъвто ще. Стига да не трови и дразни другите. Заедно, не поотделно - Швейцария, Великобритания, Беналюкс, Скандинавия, Балтика, Пиринеите, те как го правят!?