Жертвите от Кървавата неделя са голяма, но само част от работещите за българската кауза зад граница. Според мен те по нищо не се различават и повод за ликвидирането им е дори един и същ. Безспорно, огромен е делът на родените извън пределите на България.
За по-конкретно, това са обучаваните и дипломиралите се възпитаници в "консулска секция" на Софийския университет и предшественика на УНСС сектор Дипломация. Всички служители от "външна секция" или "външен отдел" (та дори и вътрешен" на Службата по безопасност от 1907, после Държавна сигурност от 1925, до 991944.
Колко ценни са те личи по няколко факта - това са цивилни служители работещи за сигурността на държавата, каквито околните нямат с години. Сръбските служби са армейски. Гръцките служат само за каузата им в Македония, повече на частни начала и когато се обособяват в нещо като агенция, Метаксас ги разпуска, че и преследва след по-малко и година. Румънците правят подобна по модел на френския "отдел 2", който заработва едва след заставането начело там на руснак - бялоемигрант и почти веднага попадат под руско влияние. Турската се развива под силно българско влияние, та чак до федерация.
Едни от най-дейните са днес от най-оплюваните и имената им дори не е нужно да се споменават. Не затова са работили.
Само дребни факти от работата в Кайро, Истанбул, Лондон, Букурещ и Белград: България е страната участник във ВСВ с най-малко жертви и разрушения на своя територия. Още повече - руските подводничари само стигаха до брега, а парашутистите им ги ловяха във въздуха из горите по Родопите. Когато сърбите пращаха агенти (ама все едни и същи), ги аррстувахме на границата. Когато планираха да убият Борис, умря техния цар, в Марсилия. Когато французите даваха пари да свалят Борис, ние подписахме договор със сърби и гърци за разваля на Ной с право за въоръжаване. От победени излязохме от ВСВ единствени с територия в повече - Добруджа. При всяка бомбардировка над София по Радио Лондон звучи все един и същи глас, а докато излитат самолетите им нашите самолети са вече във въздуха. 41ва англичаните дават 3 милиона за преврат, а с тях се въоръжава границата. От Сърбия организират чети, а те изпиват парите в София. При 2 милиона жертви в кралство Югославия, ние нямаме нито едно сериозно сражение. Дража Михайлович е осъден на смърт заради нас, макар докрай да повтаря, че заради работата си с нас е спасил народа и страната под наша "окупация". Дража умира, а Ванче Михайлов изживя старините си сякаш Господ го пазеше.
Нито войници пращаме на Изток, нито скъсване с СССР отношения. Югославия и СССР искат само едно и го получават - достъп до документите, списъците и архивите. Започва се не на 9ти Септември, а на 7ми, когато освобождаваме Колишевски и го връщаме на сърбите.
Абсолютно нищо не е случайно.
На страна оставяме вътрешната агентура сред политическите, но там легендите покрай най-ниските по чин - хората на Гешев, са раздувани до безкрай. Отново не е случайно.
Колкото и да ги величаят, пишман-наследниците им от следдеветосептемврийското ДС, с техния рев за "разбитите служби" от 1990 насам могат дружно да се разходят до под Бузлуджа и си забият по един фишек там, тъпаците.
Изключвам малкото сред тях, които за да се запази работата поне по югославска и гръцка линия.
Да ги помениме и тех, още веднъж - повечето беха македонци и ражданите зад граница.