|
Да дадем думата на точния човек и да приключваме темата:
"Синът на покойния вече скулптор Любомир Далчев, един от основните автори на Паметника на Съветската армия, разказа историята на монумента и на семейството си, избягало по време на социализма в Америка - за първи път в родния ефир. Далчев-син се включи в предаването "120 минути" по бТВ от Калифорния.
Паметници под прицел
Крадецът вика "дръжте крадеца" и лошото е, че го прави доста убедително
Демонтажът на паметника не спира въпреки министерската заповед
Министерството на културата е наредило демонтажът на ПСА да спре още на 14 декември
Днес е убеден е, че паметникът трябва да бъде разтопен до бронз и да бъде раздаден на талантливи скулптори. Поводът да проговори публично са едни думи, изречени от един от най-талантливите ни скулптори, пред в. "Труд" през 2004 г. В писмо до вестника творецът се отрича от монумента, който е изваял.
"Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците - жалони на робството и жестокостта на неправдите и униженията, на страха и подозрението", пише скулпторът. Бяга от България през 1979 г., а синът му тогава е 15-годишен.
"Баща ми беше написал писмо за паметника. Мисля, че в архива си имам ръкописа. Искам да обясня малко неща за паметника. Едно нещо от неговото писмо за паметника ми беше трудно да разбера. Той използваше "жалоните на поробителите". Едно нещо, което чувам сега в София. Хората сякаш не разбират защо баща ми използва "жалони на поробителите", разказва Далчев-син.
Той разкрива, че монументът е поръчка не само на Политбюро, но и директно на Москва, която дори е напътствала със скици какво да бъде изобразено.
"Паметникът идва от Политбюро. Не е свързан с борци против фашизма или Втората световна война. Няма тази връзка. Той се построява като пропаганда, когато те смятат България да стане съветска република. По този начин това е първата пропаганда като реклама на съветската република. Идват съветници от Москва, които помагат с правенето на скиците, каква да е темата на скулпторите и релефите. Политбюро избира художници от Академията, които да го изпълнят. Композициите са директно диктувани от Политбюро и от съветските съветници. Той няма нищо общо с България и историята. Свързван е с България, но е пропаганда. Баща ми работи над паметника в София, но са направени и още няколко в страната. Организирано е от Политбюро", допълни Любомир Далчев-син.
Спомня си за друг разрушен паметник, чийто автор е баща му и който се намира в столицата.
"Аз мисля, че баща ми е прав, казвайки "жалоните на поробителите" - този паметник не трябва да е в София. Аз го разбирам като някой да забива кол. Някои хора казаха, че това е изкуство, което не трябва да се разваля. Тъй като говорим за изкуството на баща ми. През 2007 година имаше много хубав паметник в кв. "Младост" на семейството, който е разрушен и никой не е обърнал внимание. Баща ми имаше силно чувство за България. Моят дядо е бил адвокат, който е защитавал българите. Цялото изкуство на баща ми е директно свързано с българския живот и история. Не знам никое негово произведение, което не е свързано с българската история", спомня си синът.
Днес Далчев-син е електронен инженер и работи в Силиконовата долина в Калифорния.
"Специализирам в научни апарати - медицински или биологически разработки на нови продукти. Работя над апарат, който използва електричество, за да разбива калций във вените или сърцето. Ще е готов през 2026 година", обясни наследникът на скулптора.
Връща се назад в годините, когато напускат родината с родителите му. "Помня деня, в който преминахме границата, но не знаех, че няма да се върнем. Научих, когато влязохме в лагера за бежанци на Виена", спомня си той. "Като дойдохме в Калифорния, баща ми обясни. Тогава имахме повече време и да сме само двамата. Той ми обясни за трудностите по време на комунизма. Той искаше много да се публикува книга, но не му позволиха. Не му казаха. Разиграваха го. При заминаването за Виена му дадоха паспорт само за една седмица", добави той.
Смъртта на брата на Любомир Далчев - Атанас Далчев, великият български поет, настъпва преди заминаването на семейството в САЩ, но и днес Далчев-син не е сигурен дали е била естествена.
"Беше много трудно. Това е част от причините за нашето заминаване извън България. Досега не съм сигурен дали той е починал от естествена смърт или е нещо по-лошо. Някои неща не са много ясни. Не знам кое е точно и кое е само слухове", казва Любомир Далчев-син за поета и негов чичо.
"България е една от най-старите държави в Европа и има много неща, които може да даде на Европа и на света като опит", каза още Любомир Далчев-син. "Тъй като баща ми беше по-възрастен, беше му трудно вече да трупа глината. Затова рисуваше. Рисуваше до последния си ден", завършва разказа си Любомир Далчев-син."
|
Re: Нема веке шмайзер... [re: cumanich126454]
