Събарят паметници – с надеждата да си изпросят някакво внимание от Историята.

Няма да дочакат това.

Ще си останат просяци.

Просяци, сгушени сега край други паметници – в очакване на милостиня от тях.

Онези, които най-много скачат срещу Миналото, знаят отлично – и това не им дава мира – че няма да оставят нищо след себе си.

И никой няма да събаря паметниците им.

Няма да има такива.

Една от най-забавните сценки на Прехода:

Иван Костов се е свил на стълбището пред Националната галерия и наблюдава, как се опитват да бутнат мавзолея на Георги Димитров.

Обърканото му изражение не е подходящо за един триумфатор.

Вече е схванал в какъв капан е влязъл.

Трябваха им два дни и два опита, за да взривят една нищо и никаква постройка, вдигната навремето за една нощ.

Сегашните пъзльовци не посмяха да присъстват на демонтажа на Паметника.

Накрая, след като съборят и разрушат всичко, ще започнат да строят общия ни надгробен паметник.

И какво ще напишат на него?

Ето нещо подходящо:

„Никой не се е лигавил повече от нас с Историята.

Затова сме тук.“

***

Кеворк Кеворкян

У черных ребят Черная пятница каждую пятницу