Нарязахме на скрап заводите си. Нарязахме на скрап оръжията си. Нарязахме на скрап енергетиката. Нарязахме селското стопанство. Нарязахме икономиката, образованието, културата. Нарязахме градовете, селата, българския етнос. Всичко на скрап.

Остана паметникът на Съветската армия. Вината му е, че стърчал прекалено високо над скрапа.

В момента режем на скрап победата над фашизма. Режем на скрап ръката, която я извоюва. Режем на скрап главата на руския и съветски войник. На скрап обезглавеното му тяло. На скрап майката и детето. На скрап Иван Фунев, Любомир Далчев, Мара Георгиева. На скрап изкуството. На скрап паметта.

Накъдето и да се обърнеш – скрап. Докъдето поглед стига – скрап.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите