Християнството с векове развива Христовото учение до църковна, че и държавно-устройствена догма. Знаеш, освен Светите писания има канони, после свещенослужене, календари и какво ли не, решени на Вселенски събори и т.н.
Корените са в древността и грубо казано - заложени в Стария завет, общ за поне три религии. Съществената "надстройка" я дават неоплатонистите в Гърция и предават на Рим, на империята чрез латинския език също с преводите и тълкуванията на Словото Божие. Този процес върви до появата на исляма и известно време го съпътства, за да се утвърди и противостои на него и не само на него. Устоява и на неканоничните тълкувания вътре в християнската общност.
Тезата или идеята за Триединството обединява и свързва християните. Затова и в кръстоносните походи са всички конгрегации (в джихада е същото).
Голямата, дългата или по-точно казано, същинската борба за налагане/доказване на Правотата в Христовата вяра от една страна и после противостоянието й срещу останалите върви на наша територия.
Та, корените на разделенията и различията са доста дълбоки за мен. Саможертвата води, тя крепи вярата, а не интереса или чисто принудата.
Саможертвата, мъченичеството е основна концепция в християнската вяра.
Местните мюсюлмани в исторически аспект също "минават" през своето си мъченичество "наврени" или "наврели се" в тези условия. Те и затова имат своите си герои за верски символи, като нашите светии. Често по места и двете религии тачат единен символ на мъченичеството, като базисен всеки за своята си вяра. На Баба Теке ходят и мюсюлмани, и християни, а примера не е единичен или поместен.
Не случайно християнски общности са оцелели в ислямска държава, а мюсюлмански общности се развиват и до днес в християнска среда.
Това го няма на Пиринеите, там е на изтребление. Няма го и в Мала Азия вече (може би като изключения, но не и правило).
Тука е така!