В наши дни, в 21-ви век можеш да чуеш в Родопите "Вие софиянци (пловдивчани) като дойдете тук и само се прехласвате колко е красиво, но защо не останете да поживеете месец-два, да видите как е?". Колкото и каквито глави добитък да имаш - едър, дребен или дребно-едър, когато дойде правоверния, той може да ти вземе всичко, защото ти си гяур. Подчовек. Долу в равното все ще намериш как да оцелееш. Горе при 8 месеца зима, всеки ден е борба.

Насилственото помохамеданчване е за вътрешна употреба, като легендите са едни и същи във всяка една от Балканските държави - борили се нашите, стискали зъби, но накрая вдигнали ръце и сложили феса само и само рода да запазят. Скоро тук имаше тема за предаване, в което участваше Вук Драшкович. У нас той е известен като сръбски политик, но в Сърбия е като Антон Дончев. Романът му "Нож" е като "Време разделно" - за една нощ Юговичите станали Османовичи и от прави сърби се претворили в сърбомразци. Издателство "Изток-запад" я издадоха преди двайсетина години и дали защото тук няма чак толкова пазар за фантастика или българина не обича да чете сръбски автори, все още я има по книжарниците.

Много харесвам Стефан Цанев, но мисля, че историята за богомилите, които толкова мразели християните, че приели исляма веднага щом се появили турците, също е вътрешноведомствен хумор, с който опитваме да лекуваме гузната си съвест.