"накъсо, имало е някакъв период от време, в който човек е можел да каже, че е българин, но да определи езика си като славянски."
МОже би си прав, но и това е вид спекулация. Никъде в българските надписи няма "славяни" в смисъл на "наши хора". Омуртаг победил Тома Славянина, Персиян бил владетел на многото българи с държава, стигаща чак до Бяло море - бие и мачка някакви смоляни, без капка сантимент. Иван Владислав навсякъде определя себе си и етноса, който населява Битоля, като "българи". Ако имаше нещо "славянско" в названието на езика, на който е бродиран каменния му надпис, все щеше да бъде показано някак. Не съм убеден, че езикът в края на Първото българско царство се е възпремал като нещо различно от "български".
Словени са били безписмените маси във Великоморавия, Солунско, в българската империя и т.н. В момента, в който българският владетел и държава, обсебват това книжовно дело, то вече не е "славянско" и глаголическо, а българско.
Българският владетел, двор, клир пишат и се изразяват на този писмен език. Наричат себе си "българи" и се отграничават от околните по този начин. Тук не оспорвам, че този писмен език е бил разбираем за огромен ареал от Днепър до Адриатика.

Редактирано от goga на 20.11.23 20:05.