накъсо, имало е някакъв период от време, в който човек е можел да каже, че е българин, но да определи езика си като славянски.
иначе руснаците, поне някои от тях говорят за т.нар. "южнославянско" влияние /разбирай българско/ върху руския език, което идва на две вълни - съответно в края и след падането респективно на първото и второто българско царство.
а за среднобългарския период мисля, че степента на взаиморазбираемост между българския, руския, сръбския е била над 90% /в българския най-малкото все още е имало падежи, доста думи от новобългарския речник не са навлезли още: медвед - мечка, весна - пролет, мать - майка, гора - планина, и т.н./
на цар Иван Асен 2, надали му е било особено трудно да се разбира с прото-украинците - бродници.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите