Може би говорим за едни и същи неща, но по различен начин ги гледаме.
Не съм филолог, но е очевидно, че и в 14-ти век голяма разлика между българския, сръбския и руския книжовен не е имало. Не е било проблем книжовник от Търново да отиде в Киев и да преподава граматика. Но това не означава, че езикът е бил "славянски", езикът е среднобългарски. Заради това руските имперци не признават българското културно влияние, наричат го "църковно-славянско". Дори в 14 век казват, че се ползва църковнославянски, а не среднобългарски, какво да кажем за старобългарския.
Иначе, няма данни, че е съществувало някакво разбиране за "славянска" общност в 10-ти, 11-ти век и след това.
Още в 10-ти век имало ясно отграничаване кои са българи и кой славяни в Пелопонес и по островите. Разбира се, в общността на българите вече са влизали и власи, и ромеи, и славяни, и авари, и протобългари /които никога не са се наричали по-различно от българи/.
Защо сърбите не станаха българи - Симеон ги разселва в днешна Молдова, праща им български управители и книжовници. Явно работата не опира само до "славянските" белези. Самуил после също ги мачка здраво. Но България си остава в горе-долу трайни етнически граници почти хилядолетие.

Редактирано от goga на 20.11.23 17:33.