| 
         
        
  
        
				Крорайна, мисля си, че това горе е извън контекста. Посоченият от теб пример от  средновековието е късен препис/превод и е първичен източник, който касае езика на прабългарите, който е тюркски. В цитирания от теб труд на Елка Мирчева, който е вторичен източник,  ясно се казва, че за първи път български език в смъсъл на славянски е от 11 век: Първото свидетелство, при това чуждо свидетелство, че славяните от източната група на южнославянската група са наречени „българи“, а езикът, който говорят, легнал в основата на първия славянски писмен език, е „български език“, се открива в Теофилактовото житие на св. Климент Охридски, чието пълно заглавие е: Живот, дейност, изповедание и кратък разказ за чудесата на светия отец наш Климент, епископ български, написан от светлейшия и славен архиепископ на Първа Юстиниания и цяла България Теофилакт, който бил магистър на реторите в Константинопол (Илиев/Iliev 2010: 199). По въпроса за точната датировка на това съчинение съществуват различни мнения – тези от учените, които споделят мнението, че автор на агиографския текст наистина е охридският епископ Теофилакт, смятат, че текстът е писан в края на XI или в началото на XII в. Онези, които предполагат друг автор, сочат като време на поява XII в. И при двете датировки се потвърждава тезата, че изравняването на „български“ и „славянски“ става след края на Първото българско царство. Мирчева, уточнява за първия източник, макар и срамежливо, че без съмнение българинът с чин спатарий е протобългарин. Тоест, това не е българин, а прабългарин и езикът му не е български, а прабългарски. Опасно е да правим анализи в стил пост-югославски македоноидизъм.
 
 Северняк=Югоговняк!Редактирано от jingiby на 19.11.23 08:22. 
        
        
  
          |