От друга страна, можем да съдим за себе си не само по личните си самооценки, особено със самокритичен характер, целящи "да си вдигнем летвата". "За" съм да го има.
Но ги има и "другите". Което си написал 100х100 касае и коя да е друга балканска държава. Всеки е имал възходи и падения, всеки бива и самокритичен.
Имаме времена, в които цяла империя решава да се промени впечатлена от темпа ни на развитие. Толкова напредничави сме изглеждали в техните очи. За други сме прусаците на балканите и те, само съюзени и никак поотделно не смеят да ни се опълчат. Не, че са по-малко милитаристични от нас. Със съвсем дребни изключения ние не се самоизбиваме в гражданска война, докато околните преминават поне през един цял цикъл на самоунищожение.
Всичкото ни се изсипва през периода на соца. Но пак не е, като да не се е случвало на околните - младотурците, гръцката гражданска, разпада на СФРЮ, режима на Чаушеску или на Енвер Ходжа.

Трябва да се сравняваме с околните, с които споделяме повече общи неща. В случая двамата с Гога казвате едно и също нещо: нямаме изградени традиционно успешни съюзи и политика, като Румъния, нямали сме далновидността на гръцките политици. За разлика на сръбската жертвоготовност в две войни, нашата е все отивала на халос.
Та, ние сме малко тарикати да ти кажа. Хем са ни късали от бой и сами съдирали кожите, някак пак сме що-годе в първата тройка на Балканите. Дори след мизерията на 90те бивши югославяни, че и Румъния доскоро се мериха с нас.
Да, последните години на Радев са пълен регрес и застой. Отстъпваме, а не напредваме. Виновен ми е много заради нихилистичния му език към всеки опит на "враговете му" (те не са такива, той си ги нарочва за такива) все нещо да поработят, да направят. Той си плещи патрио-нелепиците, обратни на твоите примери и потапя народа в кал и лайна.
До гуша ми идва от такова говорене. Лошото е, че пак и по твоите примери нито е първия, нито ще е последния. Така им е по-лесно. На дръзналите да променят страната им сечем главите и ръцете. Знаеш.

И все пак - при соца бяхме почти посмешище за околните, които някога се бояха или сравняваха с нас. Ако са се съобразявали, то е било заради СССР, а не заради нас самите. Това ни влачи до днес. Трябва да се отърсим от него. Соца приключи и малко тарикатлък от присъщия ни пак ще свърши работата. Бавно, но ще стане.
Поне според мен.