Всичко опира до Даскала (с голяма буква) в крайна сметка от време оно. Още турците казват - за да е мирно селото вържи попа. А то не попа, а Даскала учи на мироглед в ново време.

В новата държава е кмета политик, пъдаря бабаит и уж даскала, но негов глас ние не чуваме. Тях не ги каним на "чествания", а и да ги каним, на достойните честта надали им позволява да стоят редом до другите двама изпъчено отпред.
И така - апокрифно, като под турско малко работата се получава.

Тъжно, но пък достойно, стойностно, че и романтично малко. Другото, дето уж да учи се цанило е на синджир или хранилка.
Хептен на секта съзаклятници сме замязали!