С поглед към световната практика.

Казваш го, сякаш воюващи страни са подходили безпринципно или предателски. С допускането, че в случая е "война", но в някаква "тиха" форма, би могъл да си прав.
Пръв, логичен въпрос не е този, който предпоставяш, за "безпринципността", а - кога би могла да свърши или как да свърши тази "война"

В 2016 година се обяви официален край на най-дълго водената война в Западната полусфера - гражданската война в Колумбия. Траеше 50 години с изключителна жестокост между страните - правителствените (демократично избрани) сили от едната страна и червените партизани в съюз с наркобароните от друга.
Течеше с различен интензитет, пробваха всички възможни средства.
Резултат дойде след или изводите от него са:
1. Едната страна държи превеса дълготрайно (но без видими шансове за окончателна победа).
2. Двете страни започват тайни преговори, без никакво медийно или друго присъствие, информиране, трети страни и тем подобни.
3. Резултата или решенията от преговорите не се подлагат на обществено обсъждане, гласувания разни, плебисцити и подобни.
4. На всеки член или елемент от слабата страна се гарантира период на приобщаване, реинтегрира се обратно в демократичните, изборни и други процеси на страната с траен превес на силите.
Това се оказва най-трудно, щото номера не е само да му намериш работа или го задомиш в добро ново семейство.
5. Ролята на военните структури се свива, а не се разширява.
6. При нужда се кани международен преговарящ.
7. Не спираш процеса докато не пречупиш и трафикантите, наркодилърите, криминалиста въобще.

И... Така десетки години. Но, проработи.
Нямам против тук подобни стратегии да видя. Стига да дават резултат. Хич не ми пука помежду си как ще се разбират. Искам изтреблението и оплюването между българи да престане.