Преди време бяхме на изложба на Ван Гогх в Хоустон. Имаше отдел с неговите картини от "провинциалния" му период - предполагам защото не са искали да го нарекат "селски". Имаше картини на селска тематика - които показваха / подсказваха / загатваха за беднотия и технологична задръстеност досущ като тази в другите части на Европа, та до сърповете за жънене.

Особено ме впечатли картина, показваща жена да мие глинен съд, пред прага си (не на мивка!), превила се на две. Такова превиване за работа, която може да бъде вършена удобно изправен, сме го учили като типичен симптом на липса на елементарно само-уважение, което пък е симптом на ниска стойност на човешкото удобство и здраве и производителност - което е част от първобитщината. Помня дори книга, за американец в юго-източна Азия, как видял първобитщината в някакво село (виетнамско, май беше), изразена с превитите бабички метящи с къси метли - защото тамошноите селяни нямали нито само-уважението, нито умствената способност някой да помисли че на метла може да бъде сложена дълга дръжка, и човек да мете с нея удобно изправен. И американецът гръмна цялото село като извади метла с дълга дръжка... (Книгата май се казваше "Грозният Американец".) И точно за това картината на Ван Гогх ме впечатли: точно символизираше първобитщина. И това от рибарско село във Франция, късни 1800-ни или ранни 1900-ни.

Разликата между франсетата и българите е, че българите изпитват някакъв вроден мазохизъм да се само-принизяват и да ровят в лошото от миналото си - и да помнят какво е било. Запитай днешен французин, от европейски вид, дали е виждал превит човек да мие съд пред прага си, или да жъне със сърп, или да се радва като на 7мо небе от наличие на печени картофи... Вероятностите са, че сума френски пра-баби и пра-дядовци са правели точно това. Ще има какви ли не спомени от славното минало - но не и от първобитщината. Точно такова пробирливо забравяне е типично за всичките "цивилизационни стожери"! И започне ли някой да им напомня за лошотията от миналото - ела стой та гледай!

В България зле са били не селата, а градовете: българският селянин е бил на ниво с европейския, но българските градове са били изостанали. И когато приложната наука, разработена в градовете, дръпва селското стопанство на горе - изостаналите български градове не могат да дръпнат на горе българското селско стопанство. И зейва технологичната и културна пропаст между западното село и източното... Мое мнение, разбира се.