Кнежевичи-Парчевичи е босненски аристократичен род, разклонение на династията Котроманичи, намерил убежище в Средновековна България.
Босненският крал Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав (Вук) Котроманич, чрез фамилията на съпругата си се свързва в с унгарските и полските кралски династии. При размириците около босненския престол в 1367 г. между братовчедите Стефан Твърдко I и Стефан Дабиша-Кнежевич, последният заедно със синовете си Владислав, Парчия и Вук са преследвани. Стефан Дабиша е принуден да напусне страната. Докато вторият му син Парчия избягва в България, другите му двама синове – първородният Владислав, ослепен от Твърдко, и Вук са затворени. След смъртта на Твърдко I през 1391 г., Стефан Дабиша става крал на Босна, а Владислав и Вук са основоположниците на фамилията Кнежевичи в Босна. Парчия на свой ред става родоначалник на българския клон на Кнежевичите-Парчевичите. Първоначално той пребивава в Търново, след което получава от цар Иван Александър наследствени земи и построява замъка „Кнеже“ на река Скът (на мястото, където е днешният град Кнежа).Така Кнежевич станал васал на Иван Срацимир, който след 1355 г. владеел Видинската област като съцар на Иван Александър. Най-вероятно заселването е станало около 1357 – 1358 г. и зедно с престолонаследника на Босна тук се установява и неговото войнство, свита, духовници, рудари и занаятчии, които започнали да изповядват католицизма. В град Чипровец (Кипровец) е пренесена чудотворната икона на „Дева Мария”.от манастира в Олово (Босна). Пред нея се молили за изцеление и католици и православни. В града започва строителството на католическата катедрала "Санта Мария". Цар Срацимир включва представителите на фамилията в кръга на своето висше болярско обкръжение.
Единият син на Парчия Кнежевич, Андрей Парчевич, е посланик на видинския владетел в двора на унгарския крал Лайош Анжу , докато вторият му син Никола I Парчевич, който е продължител на фамилията в България, взима участие с предвождан от него отряд в битката при Черномен през 1371 г. срещу османския военачалник Лала Шахин.
Андрей Парчевич, вероятно е участвал в освобождаването на българската принцеса Доротея и първата босненска кралица от плен. Той е изпратен с „изключително важна дипломатическа мисия“ в унгарския двор на Лайош I, като пратеник лично на цар Иван Страцимир. Има данни, че мисията на Андрей в унгарския двор е тясно свързана с опита на българския владетел да освободи от плен дъщеря си Доротея, след като научава, че втората му дъщеря е починала в двора. Именно Андрей е трябвало да използва босненския си произход и положението си в българския двор, за да работи за нейното освобождаване. Резултатите от мисията стават видими няколко години по-късно под формата на компромис, когато Доротея напусна унгарския двор, но не се връща при бащата българин, но унгарския крал се съгласява тя да отиде в Босна и да се омъжи за босненския бан Твърдко I там през 1374 г.
Две години след завладяването на Ниш през 1388 г. ,турците нахлуват през българските земи в сръбските, но при Плочник са разбити от Твърдко и княз Лазар. След битката при Косово поле , Парчевичи губят владенията си и Никола Парчевич се преселва в Кипровец (Чипровци). От този момент животът и делото на всички представители от тази фамилия се свързват с този град.
Следващият изтъкнат представител на рода е Петър I Парчевич, син на Никола Парчевич. Той взема активно участие в опитите на видинския принц Константин II Асен да възвърне владенията на баща си Срацимир по време на династичните борби около турския трон в самото начало на XV век, и след неуспеха на начинанието избягва заедно с него в Сърбия. Умира през 1423 г в Призрен.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов