„Предците ми дошли са от една държава,
где Дунавът студен край Тракия минава.
Отвъд Унгария е тя....
Добре познат бил там маркиз Ронсар,
сеньор с имот богат от хора, от земи, от градове и злато.
От синовете му едно момче сърцато,
връстници сбрало, взе жадуващи за път,
повело ги далеч от родния кът
и прекосили те земя унгарска, немска,
Бургундия, Шампан и с храброст старовремска,
с Филип дьо Валоа развели знамена,
че тъкмо в ход била със Англия война.

Пиер дьо Ронсар, най-големия поет на френския Ренесанс е роден на 11.09.1524 г. в замъка Ла Поасониер, в долината на река Лоара, като най-малък син в семейството на дворянина Луи дьо Ронсар, военачалник и придворен, участник в битката при Павия, и благородницата Жан дьо Шодрие. Семейството му, по някои сведения, води потеклото си от България, откъдето се преселва във Франция през 14 век. В първата негова биография, написана и публикувана година след смъртта му от неговия близък приятел Клод Бине, комуто поетът диктува последните си стихове, вече сляп и прикован към леглото, още в началото четем: Произходът на фамилията ми е от България, там където Дунавът е в най-близко съседство с Тракия, която дава на Франция един втори Орфей. Същата година Жорж Кристон заявява, че Тракия следва да се гордее, с което е дала на французите в лицето на Ронсар. В Националната библиотека в Париж се пази документ за родословието на Ронсар, с номер и кралски печат, в който пише дословно следното: „Бодуен дьо Ронсар от България, капитан на унгарците, които той доведе при краля Филип дьо Валоа срещу англичаните.” (документ № 2540 – Досие 56832 (Стари ръкописи.
В биографията на Ронсар на френски език, славният прадядо, основал рода Ронсар във Франция, въобще не е споменат. Старателно го премълчават повечето френски изследователи, въпреки че неговото име им е добре известно. Името и историята на легендарния основател на рода Ронсар във Франция, са били известни на първите биографи на поета през 16 век. Бодуен дьо Ронсар е назован в първата биография на Пиер дьо Ронсар, издадена от Клод Бине още през 1586 г. Бине едва ли е могъл да научи това име от друг извор, освен чрез разговори с Пиер дьо Ронсар, или евентуално с негови роднини, тъй като той е бил един от най-близките приятели на поета. Следващият биограф на Ронсар - Жорж (Джордж) Критон (1555-1611), разкрива други детайли от живота на Бодуен дьо Ронсар: че е бил капитан, който се е явил на служба при крал Филип VI Валоа (1328-1350), и че е бил син на граф Ронсар, който живеел в Тракия. Като допълва, че от същия човек произлиза Пиер, с който Тракия трябва да се гордее. Старият маркиз дьо Ронсар - баща на Бодуен дьо Ронсар, знаменитият аристократичен праотец на Пиер дьо Ронсар, е бил част от българската държавна администрация, натоварен със специфичните функции да охранява границата. И е притежавал градове, села, редица имоти, много хора, изобилно богатство. Цялото това благоденствие означава, че маркиз дьо Ронсар, на когото не знаем малкото име, е управлявал от години въпросната област. Най-вероятно е бил потомствен аристократ, от стар български род, занимаващ се по традиция с управление на съответната област. В последствие Клод Бине се осмелява да съобщи повода, заради който Бодуен дьо Ронсар е бил щедро възнаграден от крал Филип VI Валоа. Оказва се, че Бодуен е извършил действително голям военен подвиг, превземайки град Ла Рошел от англичаните по време на Стогодишната война. В израз на огромната им благодарност и възхита, жителите на Ла Рошел дори кръстили на името на Бодуен една от улиците в града.Рошел е имал голямо стратегическо значение, тъй като до 15 век е бил най-голямото френско пристанище на брега на Атлантическия океан. Неочакваното превземане на такъв важен логистичен център със сигурност е направило огромно впечатление. Това трябва да е било действително голям и изненадващ военен подвиг, защото силно впечатлил самия крал и е бил отбелязан възторжено от жителите на града.двайки през 14 век от България, Бодуен дьо Ронсар със сигурност е имал богат опит от битки с най-силната и опитна армия в Европа в продължение на хилядолетие - византийската. Крал Филип VI Валоа трябва да е бил изумен от подвига на Бодуен дьо Ронсар, за да му предложи цяло имение като награда. Той със сигурност е искал на всяка цена да задържи край себе си подобен герой и е бил готов да направи големи жертви за тази цел. Наемането на чужденци за охрана на монарсите е стара практика, която внася допълнителна сигурност, тъй като чужденците нямат добри връзки с местните потенциални заговорници и трудно могат да попаднат под тяхно влияние. Кралската награда е е била добре премислена, защото имението дало възможност на Бодуен дьо Ронсар да пусне корени във Франция, основавайки рода Ронсар. Изглежда от тогава родът Ронсар не е напускал кралските покои и се намирал в непосредствено разположение на френския кралски двор. Филип VI Валоа далновидно изпълнил целите си, дарявайки героя Бодуен дьо Ронсар, и така се погрижил кралските наследници също да бъдат под непосредствената опека на рода Ронсар. Където ги виждаме по времето на Пиер дьо Ронсар, който е паж на френските престолонаследници, а баща му Луи е „иконом на краля".

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов