Виктор Канзуров:

Външният министър на РСМ Буяр Османи говори за липсата на механизъм с който България да накара занапред Република Северна Македония и смесената Комисия за исторически и образователни въпроси между двете държави да имат реални резултати по темите свързани с премахването на историческите фалшификации в страната която декларира, че иска да започне преговори за членство в Европейския съюз.

Неговата теза е, че темата с историческите тълкувания и добросъседството е част от двустранните отношения между България и Република Северна Македония, които, не само според него, липсват като ясни критерии за присъединителните преговори на РСМ с ЕС. Тоест, ако България не е доволна как върви работата на Комисията за исторически и образователни въпроси или смята, че РСМ няма добросъседско поведение, може да блокира Република Северна Македония по пътя на тази държава към ЕС, измисляйки някаква друга причина, което - а това е и акцента на министър Османи - теоретично е възможно, но на практика тежко приложимо.

С други думи Османи а и цялата власт в РСМ казват, че ако официално Скопие впише българите във външната част (Преамбюла) на Конституцията на Република Северна Македония, след това България много трудно може да възпрепятства европейския път на бившата югославска република, поне що се касае евентуалното българско недоволство от това как се тълкува историята в страната която географски се намира на югозапад от Гюешево. Това не го казва само Османи, а са думи и на всички представители на страни членки на ЕС и на официални лица на САЩ досега коментирали темата.

Всичко това се случи с подкрепа на огромна част от българската политическа класа, със съдействието на българските медии, а колективен Оскар за епизодична (дали е епизодична?) роля отива за казионните македонски българи от дружествата, обслужващи президента Румен Радев, които без грам свян лъжат българската общественост за наличие на много българи в РСМ. Техните гладни усти и желанията им за класово и социално издигане вероятно се надяват на по някой пост и заплатичка от не много тежка държавна работа произлизаща от етническите квоти, след като българите бъдат вписани във външната част (Преамбюла) на Конституцията на Република Северна Македония. Против тази промяна на българските приоритети в условията спрямо РСМ даже не бяха нито шовинистичните партии в България, които са лоша реклама, тежест и контрапропаганда на всяка благородна и справедлива кауза.

Щом досега не се вкарани поне ключовите няколко теми свързани с историята, с ясен времеви хоризонт за тяхно решаване в духа на зачитане на историческите извори, имайки предвид и западния натиск върху България, на фона и на войната в Украйна, която занижава критериите за започването преговори с ЕС, дори и за самото членство в Европейския съюз, българската страна - която и самата твърди, че човешките права се зачитат с вкарването на българите във външната част (Преамбюла) на Конституцията на РСМ - няма много пространство за действане.

Първите два документа на „Френското предложение“ имат препратки към трети документ, който съдържа двустранен протокол с конкретни изисквания към РСМ от страна на България. Там нещата трябва да се решават двустранно и ако България е доволна как РСМ спазва договореностите в този протокол, дава „зелена светлина“ за всяка следваща крачка от присъединителния процес на югозападната съседка към ЕС.
Обаче в този двустранен протокол, подготвен от външните министерства с централи в София и Скопие, липсва силен фокус върху темата за културно-историческото наследство касаещо територията на РСМ и на цялата географска област Македония. Особено липсва като условие решаването на най-спорните периоди - краят на 18-ти, целият 19-ти и началото на 20-ти век.
Във въпросния протокол, както смята и Османи, липсва и механизъм с който България да накара официално Скопие и Комисията за исторически и образователни въпроси между двете държави, дори и да дискутират, камо ли да има реални резултати по темите свързани с премахването на историческите фалшификации.

Не най-малко важен акцент тука е и поведението на водещата във вчерашното интервю, което е във видео материала към публикацията. Тя се отнася с външния министър Османи, като с лице обвинено за най-тежки престъпления и чиято присъда е предизвестена. Нейната емоционална и безпомощна свързаност с измишльотините залегнали в официалния исторически разказ на Република Северна Македония още от времето когато тази държава беше част от комунистическа, тоталитарна Югославия, най-добре показва каква търговия (беше принудена да) направи България, измествайки фокуса в своите изисквания от нейната югозападна съседка.

В моето Отечество такива работи не стават.
Петко Каравелов