Ти си човек, имаш своите знания, умения и най-вече - достойнство, човещина. Но имаш проблем - ти си бял човек. По света почти не останаха места, където можеш спокойно да се интегрираш сред околните от различна окраска. Съществува мълчалив, но тотален обратен расизъм.
В среда на бели хора със закони и традиционно, с култура се интегрира всеки. Даже не се чака да даде поколението си на мястото. Всички културни, социални и икономически системи се отварят и го пускат.
Точно обратен е случая с теб. Особено в Азия. Парадокса е, че най-нетолерантните общества към белите хора и културата им са на първо място мераклии да се преселват при теб. Но категорично отхвърлят варианта те да те допуснат, с твоята си култура да се заселваш при тях. Опитай да отвориш църква, храм в която и да е мюсюлманска държава в Азия. Това е силно - не, опитай с киносалон, книжарница, павилионче за вестници и списания, фризьорски салон. Заживей сред тях по същия начин както те го правят при теб. Уверявам те, дори и в Сингапур ще плащаш неравноправно, различно от местните. Ако си дама варианта е да изпаднеш в тотално подчинение.
Изключителна рядкост са единиците развили поколение и установили се. То е екзотично изключение от твоите норми.
Остава ти да се поддадеш на заблудата, че вината е в теб, което е гадно, нечовешко и влизаме в презумпцията на пошлия език.

Сигурен съм, че го знаеш. Няма нужда да те убеждава някой пътник. Усеща се под кожата чак.
Друг парадокс е, че не е въпрос задължително на агресия някаква. Напротив, отказа за приобщаване върви повечето случаи в много мила и учтива форма. Тук до някъде се спасява положението.
Имаш само едно средство като условие за някакво що-годе адаптиране - парите. Но е измамно. Без закрила и тях ще ти вземат.

При уседналостта има едно, до две, макс три измерения или посоки - минало, настояще и бъдеще. На повечето уседнали какво е било, или ще бъде не им пука. Света живее най-малко в шест измерения - движим се нагоре, по въздуха и търсим космоса. Има посока назад, завръщане, както и напред, към неизвестното. Можеш и да заобикаляш отляво и дясно. Можеш и да затънеш във всякакви смисли. Движението по тези пространства те прави истински свободен и адекватен.

Тенденцията е белите, конструирали света по този начин с географските си открития и търговски обмен, макар често и насила налаган, понастоящем да бъдат изолирани или се самоизолират локално. Заблуда е, че слънцето и водата тук са ти достатъчно условие за устойчиво развитие. Губим конкурентноспособност.

Глобализацията се превърна в мръсна дума, но се интерпретира грешно. Тя ти дава минимум шест измерения, а болшинството се самонавиваме, че и две, максимум три ни стигат.
Не! Експанзията е пътя, част от нея е разширяването на ЕС, крие се и зад идеята Евразия или "Китайски път", но я има и ако не я видиш ти, ще я води някой друг. Така е устроен света и дори религията, във вярата в Бога е заложена експанзионистична идея, раждала кръстоносците и ИДИЛ.
Въпроса седи простичко - как да си закараш кошницата с яйцата до другия край на света без да ги счупиш. Ама опирало и до война! Ами готви се и за война, защото и да не ти се вярва, тя пак няма да те подмине. Поне докато наистина, ама наистина не се случи глобализация. До нея най-близо са били САЩ с долари и Китай със стока. Още две-три европейски нации с корабоплаване. Отговорността, мисията е пак на белия човек и Европа. Не бива самоволно да се отказва от нея пък било то и с тояга в едната ръка. Силата има различни измерения. Както други искат да се установяват тук, така и ние да се установяваме сред тях пък нека видим кой колко може и знае. Отнася се и за по-развитите държави, разбира се. Но те са развити, защото държат на способностите, не на уседналостта. Както нямам против да работя до изкусен стругар, азиатец тук и да си демонстрира културата, така и аз в Азия да си ширя идеите, продавам иновациите.