Тук намирам две тъжни вести.
Бог да го прости, милият Софмак! Тъжно, че чак няма какво да кажеш. Много ми беше любимо да го чета.
Другата е, че вестта иде от македончето. Ще рече, че то по единично и в цялост ни цени и знае повече, отколкото ние, самите помежду си!?
Познавайки го лично не ме изненадва. Но...
Така ще си идем и няма кой да ни спомене. Язък за трошивремето тука. Викам, да се спикясваме малце покрай тоя тъжен повод поне!!!