|
Човек като прочете подобни документални свидетелства, по-лесно разбира случващото се днес. Нещо като дежа ву се оказва.
„От руска гледна точка още по-потресаващ е фактът, че офицерите и войниците на Червената армия насилват украински, руски и белоруски жени и млади момичета, освободени от трудовите лагери в Германия.Много от тях са били на не повече от 16 години, когато са откарани в Райха.Някои дори едва са навършили 14. Именно широкото разпространение на насилие над съветски гражданки, които не са напуснали родината си доброволно, изцяло отхвърля опитите да се оправдае поведението на Червената армия като обикновено отмъщение за престъпленията на нацистите в Съветския съюз. Свидетелствата за това не се ограничават само с непубликуваните тетрадки на Василий Гросман. Още повече подробности се разкриват в официалните доклади на тиловите район и до Москва........“През нощта на 24 февруари 1945 г – докладва Циганков за първия от множеството посочени примери – група от 35 курсанти и техният баталионен командир влизат в женското общежитие в село Грутенберг, на 10 км източно от Елс, и ги изнасилват.“....“В Бунслау има над стотина жени и момичета, които живеят в сграда до комендатурата, но там нямйа охрана. Затова тези жени често са принудени да понасят различни оскърбления, а понякога дори са изнасилвани от войници, които влизат в техните помещения през нощта и ги тероризират... Една от жените, Мария Шаповал, ми каза: „Ден и нощ чаках Червената армия. Мислех, че ще ни освободят, а се оказа, че нашите войници се отнасят с нас по-зле от германците. Съжалявам, че изобщо съм жива...“ „Има много подобни случаи на непристойно поведение – продължава Циганков. – През нощта на 14 срещу 15 февруари в едно от селата, където се отглежда добитък, рота от наказателния батальон под командването на старши лейтенант обкръжи селото и застреля червеноармейците, които бяха на пост. После отидоха в общежитието и започнаха органозирано масово изнасилване на жените. А тези жени току-що бяха освободени от Червената армия..“........Подаването на жалба за лошо отношение на мъжете пред висшестоящия офицер се оказва безсмислено, ако не и опасно. „Например Ева Щул, родена през 1926 г, казва: „Баща ми и двамата ми братя постъпиха в Червената армия още в началото на войната. Скоро дойдоха германците и насила ме откараха в Германия. Изпратиха ме да работя във фабрика. Плаках и с нетърпение чаках да дойде денят, когато ще ме освободят. Скоро дойде Червената армия и нейните войници ме обезчестиха. Разплаках се и разказах на висшестоящия офицер, че и братята ми се сражават в Червената армия, а той ме преби от бой и ме изнасили. По-добре да ме беше убил.“ ...............„Скоро Госман научава, че войниците на Червената армия не се задоволяват само с отнемане на имущество. „Освободените съветски момичета често се оплакват, че са насилени от наши войници – отбелязва той. – Млада жена ми каза през сълзи: „Та той беше възрастен човек, по-стар от баща ми.“...
„Войниците на Червената армия не вярват в „индивидуални отношения“ с немските жени – пише в дневника си драматургът захар Аграненко по време на службата си като офицер в морската пехота в Източна Прусия. Деветима, десетима, понякога и дванадесет мъже – те винаги насилват колективно.“... В Москва Берия и Сталин са напълно в течение за случващото се на фронта. В доклад до тях се съобщава: „Сред германците се говори, че всички жени, кото са останали в Източна Прусия, са били изнасилени от войниците на Червената армия“. Приведени са безбройни примери за групово изнасилване – „включително на момичета под 18 години и на възрастни жени.“ Някои от жертвите не са навършили 12. „На 3 февруари, пише Ема Ком – в града влязоха първите части на Червената армия. Войниците нахлуха в мазето, изкараха ни навън. Там 12 мъже ме изнасилваха по ред. Други постъпиха по същия начин със съседките. На следвашата нощ шестима пияни войници дойдоха в мазето и ни изнасилиха пред очите на децата ни...“.................По-нататък Гросман описва разказа на свидетел на съдбата на млада майка, която многократно била изнасилвана под навес във фермата. ПО едно време роднините й дошли при навеса и помолили войниците да й дадат кратка почивка, за да накърми бебето си, което иначе нямало да спре да плаче. Всичко това се случва в близост до щабквартирата и прде погледа на офицерите, които носят отговорност за дисциплината...“
/Антъни Бийвър „Падането на Берлин, 1945“/
Редактирано от goga на 30.07.23 18:39.
|
Премълчаните грозни истини за Великата отечествена
