|
Последно минах през Вардарска Македония през 12 или 13 година на връщане от Албания. Отбих се да разгледам Скопие покрай големите промени в центъра му тогава, вече бяха готови повечето паметници, градяха се околни сгради, някакви странни кораби из Вардар... От тогава не съм се изкушавал да намина натам, опротивяха ми бюрмците, защо да си харча парите сред хора които не ги заслужават. Имам приятел запален левскар, когато им излезна мача с Шкупи ме нави да му правя компания. По пътя, по хотели (смених два), заведения и с каквито и хора да ми се е налагало да общувам останах учуден от подчертано любезното и доброжелателно отношение. При предишни ходения там се е случвало да срещам ожзъбени муцуни, сега не, такива са впечатленията и на другия от компанията който пътуваше отделно. Предвид изострените отношения съм приятно изненадан. Разгледах археологическия музей, не лош, има няколко бюста и статуи от римско време които заслужават внимание, не лоша колекция от древни времена. В съседния музей на македонската борба се постреснаха от посещението, явно имат лош опит със спорещи татари, бедничко е, повече са наблегнали на снимки, нновосъздадени маслени платна и множество восъчни фигури включително и защо ли на Ленин. Като влезнеш на такова място очакваш да видиш нещо свързано с дейците, събитията, оригинали, очилата на ДамяН Груев, сабята на Никола Карев, мерцедеса на Хитлер и т.н. Нищо подобно, които документи са на български повечето снимани леко размазано и умалено, восъчните фигури недотам сполучливи, отчетливо подмазване към евреите- ние заедно се борехме с фашистите и така ви обичаме..., междувоенния период съвсем неразвит, от кумова срама восъчен Черноземски стрелящ по червена малолитражка разрязана по дължина в която би трябвало да е Караджорджевич. Слабичко. На излизане във фоайето нямаше жива душа, да не взема нервиран нещо да споря навярно. Музея на холокоста е в съседство. Там е добре направено, наблегнали са на личния момент, да видиш лицата на загинали, пострадали, техните истории. Виновни са българите, германците почти ги няма. Слагаческо мазнене към евреите (абе сила са, нека усетят колко ги сакаме), обща борба с окупаторот и пр. Центърът макар скоро изграден изглежда на места запуснат, подобие на античен храм сериозно осран зад амвона, неработещи фонтани, кораби започнали да се рушат. Имаше не малко чужденци които се снимаха около спомениците, като че ги харесваха, навярно и във Вегас има подобна публика пред копията на Айфеловата кула и подобията на венециански дворци. Цени под софийските, нормално когато и заплатите са наполовина. Още веднъж, останах приятно изненадан от отношението на местните.
|
Скопие след 11 години.
