Да! Всички претендират за хомогенност някаква, по някакъв си белег, но обособят ли се в държава и... Край с хомогенността! Става конгломерат от разни групи, та до единици обединени по политико-географски вече признак, единствено. Игра на "тука-има, тука-няма". И става една...!?
Щото трябва да добавим и нациите без свое държавно образование, но придобили някакво си географо-политическо обособяване до степен на цели федерации.
Те как издържат!?
А прусите, със своя балто-славянски субстрат, последно приобщени немци, как стават стълб на германската народностна група?
Как московитите от блатата, после северните балто-склави обземат южно-степния конгломерат от всякакви?
Ние, галиба, как онаследихме народностно с макс-отдалечено по произход етноним всички местни в една група и поведохме цялото море от централно-балкански, че и по-далечни юго-слави?
Остава да се обявим за първата Югославия и избодем очите на шумадийци, че ни откраднали мисията. А не е така! На практика е единствено въпрос на индивидуално себеусещане. Явно!
Как еволюира то - би трябвало различно, защото е индивидуално. Те, така се "пръкват" и бащите на всяка нация, прераснали в базов, културен белег за нейното обособяване с национално-обединителни идеи. Същите могат да бъдат и привнесени, стига да има кой "местен" да им даде тежест с влияние.
Същинските проблеми идват с културното обособяване. Да създадеш такъв продукт, че да е устойчив, разпознаваем, без да е антагоничен спрямо другите. Да си лепиш общото с другите, без да си способен да възпроизвеждаш високо качество собствена култура, под собствен национален белег. Тогава почват нелепостите - да се пишеш някакъв само защото дедите ти носили раирана пижама, каквато ти никога не си и няма и да сложиш. Или заобяснявал, че те това е трудна работа, културите се влияят една от друга и твоето ама нямало как да е разпознаваемо еднозначно.
Дрън-дрън общо взето.

Интересува ме единствено ти, като какъвто и да се чувстваш, можем ли заедно да създаваме нови, качествени продукти - духовни, материални, всякакви. Нищо лошо няма да им слагаме националните си белези по произход. Даже така е законно. Въпроса е да се докажат достатъчно добри сред другите и да има кой да ги ползва.
Защото пък, ей така, без да има кой да остойностява продукта ти, нацията ти изчезва. Ти даже сам преставаш да си го харесваш.
Помниш ли скоро какво си говорихме?

Грешката ни примерно с РСМ е, че поставяме акцента върху политико-географското историческо минало, а то е само елемент от цялото, според мен даже не е правилен, защото има винаги проблемни континюитети, флуктуации под външните влияния. Белега е културата. На роден във Австрия композитор не му пречи да твори на немски. Италианската музика, от италианец писана във Виена си остава италианска, докато италианеца не се самообяви за австриец и пропише, пропее на немски и изцяло в ритмиката и белезите на Виенската валсова музика, примерно.
Не пречи чужденец да ти създаде върховите национални, културни белези. Както Св.Св. Кирил и Методий. Важно е кой ги ползва, оценя и поддържа живи, пренася във времето.
Важи и обратното - да те е срам, да виждаш продукти всечовешки вредни, родени с твой национален културен белег и ти се ще този да не е бил от твоите, да не се пише в едно с теб, но няма какво да направиш.
Връщаме се обратно - нация има, когато създава устойчиви, свои, разпознаваеми културно духовни и материални продукти. Другото вреди на нея самата първо, второ ще я смажат и околните, щом само вреди произвежда.
Не знам какво става, кога въобще спре да произвежда и предлага какво и да е!? Поне кошници плете или юргани кърпи, калай да лепи, нелегално такси, пак е все нещо. Цигания, но я има.

В момента България е ако не най-големия, то от най-значимите пазари за македонски културен продукт. Тук и само тук, през културен обмен македонизма от една страна спира, като вреден за двете страни; от друга се обособява самобитна македонска култура различна от общо-българската. Така е и създадена македонската нация на наша, различна от тяхната политико-географска територия.
Така комай се е случило и с почти всички Европейски нации, и не само. От общото се цепи частното, но колкото си "пречат" уж, толкова си и помагат. Понякога и една личност само може да изиграе преломна роля.
Супер темичка, но както отбеляза Комита, тръгва процеса в даден момент и нещата си се случват за добро или лошо. Дращи мозъка.