Не отричам и не оспорвам. Разбирам. Всяка държава има специфично място в световната система на политически, икономически, ресурсен и всякакъв обмен, което да я прави значима. Да я искат и очакват другите за партньорство, някакво.
Живеем в материален свят и всичко се измерва и проследява с пари, най-вече.
Биват отчетни - които са проследими и се знае източник, как добити и в какво вложени, как и от кого, за какво похарчени: неотчетни - неизвестно как придобити и непроследимо разпределени. Първите създават интереса от предвидимостта и стабилността за които говориш, вторите правят точно обратното. Градят се корпулентни структура и руши прозрачността на обществените системи, водещо до обедняване на едни и обогатяване само на замесените. Не просто неморално, то е и противозаконно. Правната система е призвана да ги санкционира. Обществото го очаква от нея имало обществото е в невидение за движение на безотчетните средства, то малко вероятно е и съдебната система да реагира адекватно.
Затова служи споменатия от мен "политически театър". Държи те постоянно в очакване за прозрачност и справедливост, която на практика никога не се случва - няма правителство или то ебезотчетно, правовата система перманентно се държи в конфликт с обществото и то й няма доверие, зад всичко това схемите продължават да си се въртят. Колкото по-конфликтна или "революционна" ситуация, толкова по-добре за безотчетността. Просто няма кой да я потърси, създаде на база реални данни.
Но както казваш, света (нормалния) го иска и очаква от нас, като общество и държава. Търси съвместните ползи.
Да, но нас не съвместните ползи са ни целта, а само онези, които спомогнат за движението на безотчетни средства. Обаче света това го вижда, знае го, то е прозрачно за онези, които целят онова, за което говориш - предвидимост и сигурност. Като не са налице той страни и не работи с нас. За да функционира шибаната ни система, обаче, ние се събираме и търсим подобни на нас, които също биват държани настрана поради същия напън към непрозрачност от своя страна.

За да не кажеш, че това са голи фрази, приказки без покритие все с пожелателен характер, ще ти дам най-крещящите примери от последните дни и месеци, с участието на възможно най-високите нива на действащо уж някакво управление. Директно с намесата и участието на Президента ни, не просто на действащата администрация в условие на законоизбран и действащ парламент или правителство. То, няма значение дали е Радев, дали е президентска или парламентарна републиката и кой ни е главния прокурор. Все тая. Даже уж борбата помежду им отмества вниманието.

Докато траеше целият цирк с избори, партийни борби, атентати, плюнки и обвинения, съчетани с надежди за оправяне, нашата държава влезе в контакт политически и икономически с две от световно признати най-корумпирани други държавни системи и организации. Лично с участието и водено от президента.

Първата е с азербайджанската държавна петролна и газова корпорация, довело до сключването на договор за доставка на 1 милиард кубически метра газ за нашите държавни нужди. Тази компания е от 10те най-големи в света, но последна сред тях по индексите за корупция. Други страни работят с нея, но на тръжен принцип, отделни сделки за еднократни доставки и положението им съвсем закъса след войната за Карабах. От тази компания, само от досега си и опита за някакво партньорство се опариха трима съветници на Обама, няколко конгресмени, дори Германската Хризгияян-демократическа партия беше уловена да приема някакви неясни пари за какво и как.
Големите избягват да сключват дълготрайни сделки с тях големи, ние го правим за 30% от потреблението ни от раз. За същите имаше подозрение покрай нашумялото убийство на една малтийска журналистка. Трудно и обществена медия или кой да е ще се напъва да проучва начина по който въртят газ и пари. Потърси можеш ли да получиш параметри някаква конкретика по тази сделка вече държавно сключена. Особено когато цялото ЕС говори дружно да си договаряме газови и енергийни доставки. Дали световните и европейски регулатори, енергийни, банкови и всякакви системи за мониторинг, прозрачност и предвидимост са я пропуснали... Надали!

Търсим да установим политически и икономически връзки от официално посещение на президент, в най-корумпираната администрация на африканския континент, славейки партията им управлявала я от години. С президент разследван за корупция, с доклади готвени с години за корупция на най-високи нива до президента лично и семейството му, с убийства на полицаи, прокурори, разследващи. Призната за изцяло завладяна от корупция държава, с ядрени сделки с Русия, енергийна система напълно корумпирана, здравни служби и всичко. Въпреки всички мерки и препоръки от ЕС, международни институции проверки и предприети мерки, индексите за корупция е входно им растат.

Пак, нищо против президента Алиев, Рамафоса или народите на Азербайджан, ЮАР. Огромни ресурси, прекрасни хора и държави. Но от години страдащи от неразрешими проблеми и ширеща се бедност.
Общото им е, че ежегодно увеличават разходите в силовите структури. АРБЖН е от челните места полицай на глава население. Който и да стъпи там веднага бие на очи. В ЮАР има всякакви видове възможни силови структури и организации.
Последно решение на нашето служебно правителство е да увеличава персонал и раздава оборудване по същия начин. В този момент ни се случва същото. Доказано е многократно, че тези мерки имат точно обратния ефект - държавата става все по-овладяна, защото контрола от обществото се прехвърля на службите, а те от своя страна прикриват сигналите или толкова теч има, че нищо не се постига освен тотален обществен контрол до степен на диктатура.

България влиза в сценарий на пълзяща диктатура задушаваща всички възможни системи за обществен контрол и санкция върху нерегламентирани приходи с непрозрачни търговски и финансови операции.
Заблуда е, че това може да проработи и продължава дълго безнаказано за всички нас, всички ще платим за това, защото то се случва. То вече действа и работи дори с по-бързи темпове от преди. Ще е с по-тежки последици за всичките ни обществени системи. Възможностите ни за самостоятелно справяне намаляват.
Надеждата е в европейските регулаторни механизми и ноща на американската икономическа система да ограничава този транс-граничен трансфер на непрозрачни и съмнителни средства, но дейността им и ефекта винаги идва със закъснение. За да се санкционира едно престъпление, то трябва да се случи, прояви и улови. Дори и тогава остават само санкциите, които макар и необявени, те вече са в действие. ЕС ни спира достъпа до фондове и пари. Чуждите инвестиции спират. Изключват ни от глобалните системи за сигурност (още нямаме представител официален в НАТО), никой нормален политик или бизнес не иска да има общо с нас.
Заявката за работа по върховенство на закона, прозрачност в икономическите и финансови операции, от там увеличени инвестиции и достъп до средства за финансиране, представена пред Сената от новия посланик на САЩ си остава документ или намерение с чисто пожелателен характер. Никой тук, вътре не желае да работи по тези приоритети и насоки.
Света ни иска и работи да вървим в една посока. Ние не щем да сме с него. Ние до Марс ще стигнем по неразбираем за другите начин. Поне някои от нас така се надяват.
Ще го духаме и го духаме всички дружно. Някой много силно желае и работи България да не се превръща в нормална, европейска държава с общоважащи за всички нормални народи, развити общества и държави правила.

П.п. пиша го като послание лично към теб, с ясното съзнание, че както и ти, както и Комита примерно, в коментари помежду ни съм разбрал колко виждате неща, които на мен ми убягват. Нямам погледа върху вътрешни процеси и събития, които Вие имате. Аз даже умишлено бягам от тях или не ги търся. Не им обръщам внимание. Вярвам само, че целокупно сме не просто достатъчно умни или не така глупави, колкото се опитват да ни изкарат или ни виждат отстрани, като народ. Нещо повече - ние много ясно си даваме сметка за всичко случващо се или готвещо се да се случи около нас. Поне с ясна представа за заплахите.
Доброто... То винаги е добре дошло и всеки заявил желание да свърши нещо полезно за всички ни е добре приет. Независимо наш или отвън. Дори на грешниците сме по-склонни да простим, стига до нещо добро да доведе. Хубаво да ни се случи. Но по тъмен и непрозрачен начин, без контрол и доза съмнение от наша страна, няма да стане. Особени тръгвайки по пътища и пътеки, свързвайки се с други, които е видно къде се намират и докъде ги е отвело. Закъдето си тръгнал, там ще стигнеш.

Няма да ти се плюнча така дълго повече. Пак ти обещавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите