Сашето неодавна подсказа тема за размисъл, която горе-долу би звучала като заглавието на темата (Саше, пиши ако не си съгласен с нещо).
В общи линии тази битка се изразява най-общо казано с налагане на един или друг етноним в общественото пространство: медии от всякакъв вид и характер, както и политиката, но и бизнеса, спорта, културата и изкуството, туризма, историята и разбира се науката?
Колко пъти нещо със световна значимост гали ухото ни, независимо от какъв характер е, ако е достижение на българин?
Бием се в гърдите с Джон Атанасов, Христо Стоичков, Дан Колов и много други личности, независимо политици, генерали, спортисти, учени...
Защото чуваме България и българин!
Това и с другите народи е така. Големите имат предимството на многобройното население от което с по-голяма вероятност може някой да бъде отличен в една или друга област. Те имат и политическото и икономическо предимство да стимулират тези процеси. Малките, особено новите (излишно е да давам пример, около който се върти форума), пък трябва да измислят нетрадиционни начини, за да бъдат в общественото внимание, за съжаление не винаги почтени, честни и коректни.
Лошото е, че това правят понякога и големите (пак излишно е да се дава друг актуален пример, около който бушува света в момента).
Така, понякога дадена личност, независимо, че може да принадлежи към един бранд, тя може по различни, най-често брутални причини да не го харесва и да заявява позиции срещу него (обикновено заклеймена като "предател")
Контекста на темата е обаче държавната политика, включена в тази битка, да издига на висота своя "бранд" (разбирай етноним) и често да игнорира или направо да мачка друг или други конкурентни брандове (в РСМ това е "бранда" българско, в Русия е "бранда" украинско в нацистка Германия "бранда" еврейско и т.н.)
Да видим, имаме ли допирни точки или пък направо сблъсък, конкуренция между "брандовете", българско и руско/българин и руснак, както в исторически план, така и в политически, икономически и прочие, както днес, така и в миналото, близко и далечно.
Аз твърдя, че има такъв, при това много мощен, при който е трудно да се води открита битка (било интелектуална, било друга), поради особено различните мащаби на двата играча: България и Русия.
Все пак много от нашите интелектуалци, а знаете и политици и военни са осъзнавали това и са правели необходимото, кога с "перо", кога с "меч".
Днес с този проблем се сблъскваме с нова сила, особено в РСМ, където знайно е, че там командва парада оста Белград-Москва.
Думата е ваша колеги, че нещо не бяхме много активни напоследък, а тази тема бих казал, че е буквално една от най-съществените, не само поради македонския въпрос, а поради собственото ни благоденствие, геополитическа ориентация и дори оцеляване, особено ако визираме волжките българи и волжка България, преки жертви на този сблъсък.
Редактирано от kuduger965O6 на 30.04.23 12:33.
|