"Роден от баща Зафир К. Машаров – от най-старото българско семейство в гр. Скопие. Взимал живо участие при борбите с Патриаршията, като е подарил собствения си имот за първоначалното училище. Издействувал е ферман за изграждане на собственото си место на днешната черква „Св. цар Константин и Елена“. И така зародена борческа кръв и в мен още от младини буен, завършил втори педагогически курс в града ни. След като съм водил много побоища с турските ученици и спасяван съм с глоби и плащане обезщетения за извършените деяния за отмъщение на турските бейове, като например запалване на много плевни и купи със слама и сено в същите ученически години, а именно при провеждане на сръбската пропаганда в лицето на Фирмилиян за сръбски владика в Скопие. Взимал съм участие в почти всички побоища, които вършехме като ученици, а именно – чупенето на прозорците отдалеч. То не бе достатъчно от мен и след като се посветих на ВМРО като махленски легален десетник за събиране на членски внос (порес) и поддръжка и въоръжение на четите. И по заповед на ВМРО за извършеното убийство на сръбския свещеник пропагандатор в махалата ни (поп Кочина) бех арестуван като убиец и след 6 месеца освободен с голем откуп злато. След това през 1904–1905 г, прибран в пределите на България, в ст. София, бех заварен през 1912–1913 г. от мобилизацията.
Доброволно, без да подлежа на мобилизиране, постъпих като доброволец в Македоно-одринското опълчение (II Скопска дружина, нестроева рота) и взех участие във всички походи и боеве. Получих чин подофицер и съм награден със сребърен медал на военна лента. Изкарах до края с добро поведение. При демобилизацията настаних се пак в ст. София. При обявляването на Световната война служих в XI Македонска дивизия, 63- ти пехотен полк, 1-ва къртечна рота, 1-ви взвод. Зех участие във всички походи и боеве до края на войната с добро поведение. Също при демобилизацията настаних се в София на работа с твърда вера, че ще доде денот на зората и ще бъдем присъединени към майка България. И така приключвам животописните бележки в живота ми. Като се чувствам щастлив, че доживех след 40 г. емигрантство, изгнанически живот да се върна в родната ми бащина къща. Радостен съм, гдето видех осъществен бленот на баща ми и моят – да бъде присъединен народа ни, и да живея старческите ми години към целокупна България. Амин."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите