Е то и Турция по същата логика е фронтова държава, но на "Инджирлик" се съхраняваха авиационните ядрени бомби B-61, ако не се лъжа (носят се от болшинството американски тактически изтребители, като Ф-4, Ф-15, Ф-16).
ТЯО се съхранява на сигурно, при лоялни съюзници и предвидими партньори.
На Балканите такива трудно се намират, макар Румъния и Хърватия (Словения не се води съвсем балканска страна) все повече да могат да бъдат разглеждани като такива.
Върхушките на онова, що може да се води сърбословени, винаги си е било нефелно, комплексирано, явяващо се фурнаджийска лопата, според ситуацията, откакто съществуват националните държави. Няма как да го кажа по-добре от теб за враговете и приятелите. В този смисъл не може да се чудим особено на сегашното поколение политици в РСМ. Глупостта и предубежденията са им закодирани в генетичния код.
Що се отнася до евентуалната роля на доброто ченге, наречено България, може и да си прав, но съм забелязал, че това не бива оценяно, най-вече на изток.
То хубавото е, че не може да се правят паралели с ВСВ, в навечерието му и след конфликта. Няма да има втори О9.IX.1944г.
Остави, че Украйна дава пример как трябва да се постъпва с нашественици, но българите не сме тези тогава, съюзниците ни също. Нито ще се оставим, нито ще ни оставят.
Имам предвид края на войната, комунизма настъпва на много места: Гърция, Югославия, Китай, Корея, без да броим централна Европа, барабар с нас и румънците. Той е като зараза със солиден гръб в лицето на Сталин и СССР.
Днес онова що е Русия или Китай ни е заразително, ни изглежда привлекателно.
А и не сме разпределен в техния лагер, обратното: ние вече сме Запада, даже в по-голяма степен от тези по-на запад от нас. Като пример: ястребите Полша, Чехия, Словакия, балтийските страни.

Редактирано от kuduger965O6 на 28.03.23 23:06.