За мен разликата ми изглежда по друг начин.
Алегорията е с продажба на музика.

На запад ти продават или инвестират в музика, която още нито е изпята, нито даже композирана. Често и инструменти музикални за нея няма, но се предлагат магнетофони за нея и концертни зали. По този начин стимулират музикално производство. То може да се развие на принципа - който плаща той поръчва какво да се свири (като наградите Оскар, примерно). Но е предпоставка за криза - да няма кой да слуша тази музика и да откаже да плаща за нея в един момент.
Втората посока е, че хората изначално не могат без музика, музиканти добри е имало, има и винаги ще има. Предплащаш си интернета и хич не се замисляш, дали ще ти харесва чутото, видяното, сваленото в бъдеще. Винаги намираш нещо за себе си и си готов да платиш за него.

На изток също произвеждат музика. Но не работят за публиката. Те инвестират в музикални инструменти и напъват всеки да свири на техните. Музиката е фалшива често, но масова. Когато и ако се появи гений, те го идолизират (Кобзон, примерно). Пак всеки е ангажиран и задоволен музикално, но вкаран в общ оркестър, с един диригент и води почти винаги до един и същ музикален стил, без вариации. Важното е да може да се свири и пее от всеки. Най-добре ако се и марширува, а не танцува.

Понеже не получаваш музиката, за която си платил или предлаганото не те устройва, ти седиш на тихо или си свиркаш стари шлагери. Втръсва ти и без пари си недоволен - криза!
Но по мазета, в крайните квартали, та чак до студиата на Бродуей музика се е творила. За момента просто "твоето" парче най-вероятно вече го има, но разпространителите не знаят, че между многото точно то и на теб ти допада. Минава време докато дойде до теб и го чуеш. Тогава ще си още повече гладен за нова музика и ще предплащаш за нея още повече. Никога няма да спреш да пееш и танцуваш. Спреш ли, ти вече не си човек. Така най-добрата музика се твори на запад, но изтока пък не спира да си дрънка неговото си, което при криза, поради липса на друго тук-там е се чува и то.
Въпрос само на вкус. Но младите - те обичат новото.

Съвсем скоро пак ще чуеш дебелата лейди, защото такава ни е природата.
Скоро е Гергьовден. Малко по цигански, но винаги идва.

Редактирано от leyte на 16.03.23 08:09.