ТРИБУНА

Силвия Авдала: ДС опитва да вербува главния прокурор по делото „Бекерле“, за да смачка ролята на Царя за спасените евреи
13.03.202313.03.2023 Интервју/Истакнато/Позиција
Изфабрикуван е митът за ролята на „другаря Янко“, дори са подготвяли кандидатурата му за Нобелова награда за мир

Над българските евреи в Израел не тегне драмата с „политическото решение“ кой ги е спасил, казва пред Faktor.bg един от най-сериозните изследователи на драматичния период от историята ни

Силвия Авдала е историк, изследовател на българското участие във Втората световна война. Управител на Независимо историческо дружество, организатор на експедиции в Политически архив на МВнР – Берлин, Бундесархив – Берлин, Централен хесенски архив – Висбаден, Архив на Международния червен кръст – Женева, Централен ционистки архив – Йерусалим, Национален архив на Великобритания и др.

Интервю на Мая Георгиева

– Г-жо Авдала, отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи, но дълги години се мълчеше за съдбата на спасителите – например Владо Куртев – убит, Димитър Пешев – репресиран. Какво не знаем за тези хора?

– Историята за спасяването на евреите е пълна с полуистини, повечето от тях свързани точно със спасителите, натоварени със спомагателни функции в тази мисия. Драмата е, че дори когато стават известни, за тях не се казва всичко. Димитър Пешев е късно признат, защото е осъден от т.нар. „Народен съд“ и жестоко репресиран и след като излиза от затвора. Днес тези, които първи са го номинирали за спасител, премълчават факта, че той никога не е бил в опозиция на правителството. Напротив, бил е от управляващото мнозинство, както и всички останали участвали в подписката на Пешев. Те от своя страна половината са осъдени на смърт за съпричастност към режима и обявени за фашисти. Премълчава се и също че подписката е организирана цяла седмица след като Царя е отменил депортацията. Ситуацията е сходна и с Владо Куртев, който заради членството във ВМРО е също бил нарочен за фашист. Нищо че по това време ВМРО има касиер – евреин – Рафаел Камхи от Солун, на който Царя лично дава българско гражданство, за да не бъде депортиран.

Ето ви още един случай, на иначе абсолютно лесно признат спасител – праведник – Младен Иванов. През 1942 г подправял документи на евреи, мобилизирани в трудовата повинност, за да им осигури свободно придвижване. Съден е за тази си дейност от военно-полеви съд и лежал в затвора. На практика ничий живот не е спасил, но саботирал държавните усилия да бъдат спасени евреите с мотива, че ще служат като трудоваци в България и затова няма да заминат за Полша. Така че историята за спасяването на евреите е колкото красива, толкова и задръстена от митове и по тая причина трудна за разбиране.

– Десетилетия се внушаваше, че БКП спасява евреите и дори лично Живков имал големи заслуги, каква е истината?

– Така е защото всички отрано разбират, че тази страница от българската история носи огромен морален капитал. Не върви обаче хем да разправяш истинската история, хем да си избил брутално спасителите. В годините дори, когато наследниците им – доколкото ги е имало – са си мълчали, е изфабрикуван митът за ролята на „другаря Янко“. Дори е подготвена кандидатурата му за Нобелова награда за мир, издигната от евреи в България. Истината е, че по време на най-драматичната част от тези събития Живков изобщо не е бил в София.

– С основание можем да поставим и въпроса защо спасените евреи масово напуснаха България след идването на комунистическата власт, която по-късно скъса за дълги години дипломатически отношения с държавата Израел?

– Ето това е най-нормален и естествен ход. Защото стандартът им рязко пада в условията на съветска окупация. Защото масово губят бизнесите си и не могат да се приспособят към новите условия. За да позволи България заминаването наведнъж на всички кандидати за емиграция – общо 43 000 от Сохнута /Еврейската агенция/, са платени за всеки човек по отделно 25 долара за възрастен и 15 – за дете. Цената е договорена от Георги Димитров. В страната остават предимно тези, които са прегърнали комунистическите идеи.

– Работите по делото „Бекерле“, какво откривате, какво е премълчано до сега?

– Неочаквано и за нас – като изследователи. Делото „Бекерле“ се оказа грамаден процес. Провеждан е през 1967-68 във Франкфурт на Майн срещу бившия германски посланик в София. Той е безценен източник за българската историография, защото очертава в детайли цялата картина на българското участие във Втората световна война. Приложените по процеса документи, заедно със свидетелските показания са най-голямата сбирка дипломатически свидетелства, свързани с България от този период. По същия процес е съден и легационния секретар Фриц фон Хан – с обвинение за организиране на депортацията от т.нар. „нови земи“. Присъдата е интересна за нас с факта, че съдът специално се произнася по въпроса за отговорността и на България: „Българските власти – Цар и правителство – не носят никаква вина, не са инициирали, не са организирали и провели депортацията на евреите от Беломорието и Македония“.

– Каква е ролята на Държавна сигурност за фабрикуването на митове и лъжи за спасяването на евреите?

– Държавна сигурност се намесва още в началото – през 1967, защото процесът набира бързо публичност в Европа, а и в България ще стане известна основната роля на Цар Борис в спасяването на българските евреи. Още повече, че при първия разпит Бекерле твърди, че той е дал идея на Царя евреите от старите предели да работят по строежи и така да бъде избегнато изселването. Твърди дори че имали „джентълменско споразумение“. Защитата на бившия посланик – нали си дава ясна сметка какво всъщност е запазило евреите през войната. Изпратените от България солидарни ищци имат задачата да вкарат страната в режим на вината. Те носят копия на документи, но никога не предоставят оригиналите за експертиза. Появява се и един на никого неизвестен дотогава документален филм, за който бързо става ясно, че няма как да е автентичен. Измежду солидарните ищци има и един истински фантом – евреин от Драма, който твърди че докато работил по железопътната линия при Св. Врач с влак по линията минали евреите от неговия град и разбрал че вътре е и цялото му семейство – родители, двама братя, три сестри, едната омъжена с три деца и т.н. Изброил рождените дати на всички описани роднини, образованието и датите на венчавки. Същата седмица посолството на ФРГ в Атина пуска справка в регистъра на еврейската консистория в Драма. Оказва се че за нито едно от цитираните лица няма данни.

Две заседания по делото се провеждат и в София, защото България отказва да пусне във Франкфурт някои свидетели – напр. вдовицата на бившия министър-председател Евдокия Филова. Главният прокурор, пристигнал за делото в София споделя че в ресторант в Панчарево е имал среща с „отговорни другари“, които са опитвали да го вербуват и са му обяснявали колко е важно за всички след войната да се промотира тезата че „прогресивната лява интелигенция и народът са спасили евреите в България, а Цар Борис и неговото правителство за били врагове“.

– Как приемате обвиненията на някои представители на еврейската общност, живеещи и до сега тук, че Царство България носи основната вина за изпращането на евреите от Беломорието и Македония в лагерите на смъртта? Защо и днес по тази тежка тема продължават да се фабрикуват откровени измислици и манипулации?

– Вече споменахме, кои евреи останаха в България след 1948. Те, същите разпространиха версията за спасителната роля на народа и вината на Царя. Днешните са същите или техните наследници. Най-голямата им организация твърди от години, че има политическо решение кой е спасител и кой не. Звучи идиотско да се говори за политическо решение за историческата истина, но най-вероятно комунистическите идеи се предават лесно и по генетичен път. Освен това версията за ролята на народа беше легитимирана в годините през държавни институции, подмолно и в пълна вреда за България. Защото това прави изключително лесно активирането на обвинителния режим в Северна Македония.

Историците от своя страна са истински длъжници на тая тема. Те в годините не посягаха почти към тази тема, за да не си създават конфликти. Когато с моя екип тръгнахме по експедиции, за да събираме този пъзел парче по парче, всички бяха много изненадани от документите, които откриваме.

– Защо еврейската общност у нас мълчи за съпричастността и вината на евреи, членове на БКП към масовия терор след 9 септември 1944 година и тежките присъди на така наречения Народен съд?

– Документите от Народния съд отдавна са публични, дори са дигитализирани до голяма степен. Не всички евреи са били съгласни и съпричастни и мисля, че това петно не трябва да се лепва на цялата общност. И за разлика от събратята си в Европа евреите в България винаги и при всички обстоятелства са избирали да са лоялни към държавата, без значение кой я управлява. И по време на войната е било така – има сведения че равините Хананел и Даниел Цион са посещавали Двореца „Врана“ през 1943 г, при това неведнъж. Не мога да си представя в коя друга страна от зоната на Тристранния пакт това е било постижимо.

След 9-ти включването като обвинители и съдии в Народния съд е първият признак за лоялност към новата власт. Но разбира се има и изключения – евреи от Беломорието, включени в трудови групи в „старите предели“ и по този начин спасени от депортация, се застъпват за полк. Цветан Мумджиев и така той е оправдан. Нищо че днес някои представители на общността обявяват, че еврейските мъже са били трудоваци с идеята държавата да ги тормози. Така че в тази тема, освен митове има и твърде много демагогия.

– Живяла сте дълги години в Израел, как там сега възприемат България и българските евреи?

– Израел е едно от ония места по света, където българите имат добър имидж. Освен това там за ролята на Цар Борис като спасител се говори още от 60-те години – след делото „Айхман“, което очаквано също избистря този въпрос. А и трябва да отчетем, че над българските евреи в Израел не тегне драмата с „политическото решение“ кой ги е спасил. Всеки е свободен да обявява, каквото мисли. Интересно, че през последните години се отвори вълна за строеж на паметници на спасението, дори се появиха и два, които да са близнаци – в София и Тел Авив. Срамното е, че се издигнаха, за да пазят спасителите анонимни, освен това – да внушават вина. Спасението, обаче, като събитие има само един истински и жив паметник, който никой няма как да отрече – това са самите спасени, техните деца и внуци, които всякак се опитват да пазят България в сърцата си.
Можеби ќе ве интересира


11.03.202311.03.2023
Најден Тодоров: Програмата за концертот на Софиската филхармонија во Скопје вклучува филмска музика која е „новата класична музика“ и ја буди емпатијата

27.02.202327.02.2023
Како процвета еден мал бизнис во бугарската долина на розите

21.02.202321.02.2023
Судбината на еврејските лекари во Бугарија по 1941 година





СЛЕДЕТЕ НЀ НА FACEBOOK

НАЈНОВИ ВЕСТИ НА GRID.MK

Последно објавено
Бугарскиот новинар Христо Грозев по добивањето на наградата „Оскар“ за филмот „Навални“: Откако Путин го гледал филмот или делови од него побеснел
Париз се дави од ѓубре, комуналците штрајкуваат веќе седум дена
Откажани летовите од аеродромите во Берлин, Бремен и Хамбург поради штрајк
Да се отстранат дивите таксисти и да контролираат инспектори – скопските такси превозници испратија барања до Арсовска
Силвия Авдала: ДС опитва да вербува главния прокурор по делото „Бекерле“, за да смачка ролята на Царя за спасените евреи

Импресум
Маркетинг
Контакт
Copyright Трибуна, 2018
Импресум
Маркетинг
Контакт

ПРЕТХОДНА СТАТИЈА
(Галерија) Софиската филхармонија и маестро Најден Тодоров ѝ подарија на публиката во Скопје еден безвременски концерт

СЛЕДНА СТАТИЈА
Бугарскиот новинар Христо Грозев по добивањето на наградата „Оскар“ за филмот „Навални“: Откако Путин го гледал филмот или делови од него побеснел
Најново од Интервју


Најден Тодоров: Програмата за концертот на Софиската филхармонија во Скопје вклучува филмска музика која е „новата класична музика“ и ја буди емпатијата
„Нова класика“ е името на концертот на Софиската филхармонија и Националниот филхармониски хор што вечерва во

Како процвета еден мал бизнис во бугарската долина на розите
Како се развива сопствен бизнис со масло од роза, розова вода и сѐ најубаво од светот

Судбината на еврејските лекари во Бугарија по 1941 година
Законот за заштита на нацијата, донесен во Бугарија во 1941 г. по моделот на Нирнбершките расни

Кирил Илиев за Фрог Њуз: Претепувањето на Христијан е ескалација на опасна серија од насилства во РСМ
Фрог Њуз: Зошто и како дојде до бруталното претепување на нашиот сонародник Христијан Пендиков во РСМ

Фазилен од Јакоруда: Нема граници за пријателството меѓу младите луѓе од Бугарија и РС Македонија
Ученичката Фазилен Сајмина од Јакоруда била дел од повеќе семинари и проекти на фондацијата ,,Бугарска памет

Импресум
Маркетинг
Контакт

© Трибуна 2021
Krafted by: BIT KRAFT

Почетна
Вести
Позиција
Видео
Фото
Краток спој
Ваш став
Документите говорат