|
я, още едно интересно матр'ялче по въпроса засягащо както изглежда вече дългогодишния спор между спомената горе горчева и дечев. и засягащо също въпроса доколко нашите власти тогава са знаели, че пращат евреите на сигурна смърт. матр'ялчето е от лицето вени марковски, видна комунистическа издънка /внук на вениамин миланов тошев ака венко марковски/. та тоя вени освен всичките други положителни качества наследени по комунистическа линия, е наследил и някаква неистова омраза към цар борис и съответно драпа да го плюе с повод и без повод, включително и във връзка със "спасението" и депортацията на евреите. в смисъл типична късогледа креатура, която покрай царя оплюва и целия народ, всички нас. сега няма да се спирам на всичките му глупости като например цитатите му от личния сайт на симеон сакскобургготски, представени като някакви уж "докази", факта, че не прави разлика между концлагер и лагер на смъртта и т.н., но в писанието му има един много интересен цитат от дневника на богдан филов, всъщност даден на вени точно от нашия добър познайник дечев:
Други нормални граждани вместо да се питат, сочат написаното от Богдан Филов на 11 март 1943 г. в неговия дневник (Филов, Б. “Дневник”. София, Издателство на ОФ, 1990, стр. 560 – благодаря на историка Стефан Дечев за конкретния текст) за срещата си с швейцарския посланик: “Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша”. Това значи, че те отиват на смърт, каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме.” И още “Аудиенция от 4 1/2-6 1/2 ч. Говорихме главно по еврейския въпрос, по който Царят държи за едно твърдо поведение.” (стр. 561)
очевидно това е "архи-доказа" на дечев и пасмината му, че нашите власти /и премиер и цар и т.н./ са били напълно наясно и абсолютно информирани относно бъдещата съдба на депортираните евреи. разбира се, това свидетелство даже отделно взето само по себе си, пак позволява различни интерпретации, а всъщност точно за това и тоя цитат не го споменават много много и не случайно го няма в последното им "обръщение" към народа. защото е важен императива с единствено "правилното" внушение, а по-конкретно:
А 11 343 евреи от Беломорието, Македония и Пирот са изпратени от българските власти на физическо унищожение
както вече посочих по-горе, въпросната пасмина иска да ни покаже не самите факти, а определени интерпретации на фактите, които се представят като абсолютни истини.
и сега, нека направя един бърз анализ на написаното от богдан филов /втория човек в държавата тогава/ в дневника му, което между другото попада в един много интересен контекст с останалите факти и цитати които съм споменал по-горе. първо, по въпроса дали е имало циркулиращи информации по това време за унищожаването на евреите в лагерите на смъртта - да имало е, и западните правителства са получавали такива, и швейцарския посланик е имал такива и британското радио е говорило за това /колежката мира даде цитат/. от друга страна - имало ли е сигурни доказателства за това точно в този момент - не. хронологията е горе долу такава - швейцарците 1942 - началото на 1943 имат определени сведения, които очевидно посланика споделя с филов /без разбира се да може да предостави някакви сигурни доказателства или да се опита да притисне филов по-настойчиво предвид факта, че на карта са заложени животите на хиляди/. всъщност тези две години швейцарците не правят нищо особено с тези информации. те вдигат алармата чак през 1944 година след появата на т.нар. аушвицки протоколи - които са свидетелства на очевидци от първа ръка /затворници избягали от тези лагери/, т.е. това са първите по-сигурни реални доказателства.
друго - реакцията на филов, който отказва да повярва на думите на посланика. оправдано ли е това - в ретроспективен план определено не, но от друга страна ние знаем, че подобна е била първоначалната реакция и на хората от стейт департмънт, които също не вярват на тези информации по това време и ги определят като "слухове". игнорирал ли е напълно филов тези информации и сведения - всъщност се оказва, че не, защото имаме епизода с нашите пратеници командировани да проверят състоянието на въпросните уж "трудови" лагери. каквато е всъщност и официалната германска версия тогава включително за пред съюзниците им /и нас/.
та предвид горното - може ли да се каже директно, че българските власти са изпратили депортираните евреи с пълното съзнание, сигурност и вътрешна убеденост на неминуема смърт - не, не мисля.
разбира се, пасмината дечевисти /вероятно щедро стимулирани финансово/ ще продължат с гаврите и издевателставата над нас, ще продължат да сочат с пръст, менторстват, обвиняват, да ни говорят с назидателен тон и да ни "поставят на мястото ни", защото по подразбиране "точно това заслужаваме".
Редактирано от tormentor на 12.03.23 14:24.
|
Re: Един дълъг път към Кавала [re: tormentor]
